С пари от шофьорски глоби да се купят нови камери за контрол на скоростта

Съюзът на българските автомобилисти (СБА) е готов да внесе предложения в работната група, която пише новите правила за пътна безопасност. Това съобщи председателят на СБА инж. Емил Панчев по време на дискусия за трите проектозакона, които ще заменят сегашният Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Като цяло той похвали идеята досегашният ЗДвП да се раздели на: Закон за движение по пътищата, Закон за водачите на МПС и Закон за пътните превозни средства. Но подчерта, че има какво да се подобри.

Предложенията на СБА са свързани с няколко спорни текста. Единият от тях е чл. 183 от проекта за нов Закон за движение по пътищата, който гласи следното:

„Когато за преминаването по пътя на превозни средства на спешната медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се налага преместването на неправилно паркирани превозни средства, ако на преместените превозни средства са нанесени щети, на собствениците на тези превозни средства не се полага обезщетение, включително и застрахователно”.

Според инж. Панчев това е слабост на закона, върху която трябва да се помисли, защото не може никой да не носи отговорност при нанесена щета върху чужд автомобил. Друг проблем е, че и в новите текстове никой не носи отговорност за лошите пътища.

Както СБА съобщи, трите нови проектозакона бяха качени на сайтовете на МВР и транспортното министерство в петък следобед. В тях се предвижда: системните нарушители да остават без книжка за три сериозни провинения, извършени в рамките на 2 години (нарушенията са 7 и са посочени в списък);  по-високи глоби за някои нарушения – например   за преминаване на червено, отнемане предимството на пешеходец, неправилно паркиране; въвежда се дистанция между МПС-тата; въвеждат се зони за успокоено шофиране и др.

Първото публично обсъждане на новите три проектозакона бе насрочено в понеделник и предизвика широк интерес от страна на правителствения и неправителствения сектор, както и на всички медии. Дискусията събра на една маса председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, МВР шефът Валентин Радев, депутати, представители на няколко министерства, асоциации, граждански сдружения и др.

Те се разделиха в мнението си доколко предложените три нови закона ще решат проблема с катастрофите и многото жертви у нас. Много от участниците не бяха доволни и че дискусията е насрочена едва три дни след публикуването на проектозаконите, което е твърде кратък срок, за да могат да прочетат внимателно съдържанието, да го анализират и да предложат нещо смислено.

Според едни има много нови моменти, според други –законопроектите са механичен сбор от текстове, които и сега съществуват в различни нормативни документи. Те са на мнение, че липсва цялостна концепция и нов модел за обучение на водачите, за административно-наказателната дейност, за събиране на глобите и др.

България продължава да стои на опашката в ЕС с най-много жертви. Според министър Валентин Радев през 2017 г. убитите в катастрофи са 98 на 1 млн. жители, като зад нас са само румънците. Тук има леко разминаване с доклада на КАТ, където в анализа за миналата година е посочено 96 загинали на милион жители.

„В последно време започвам да нервнича, че не можем да свалим това число”, призна Радев и добави, че санкциите „не вършат работа”. Миналата година глобите са били завишени, но ефект нямало.

Според експерти едно от добрите решения е купуването на нова техника за контрол на скоростта. Цветан Цветанов посочи, че във Фонда за безопасност на движението вече са събрани 60 млн. лв., които трябвало да бъдат инвестирани в нови камери и подобряване на пътната инфраструктура, както и за обучение в училищата. „Защо да не приложим модела на западните страни, където на една отсечка като София-Пловдив имат поне 3 камери, които отчитат как се изменя поведението на водача през целия път“, предложи Цветанов.

Председателят на сдружението „Менса-България” Христо Радков посочи, че КАТ води сбъркана статистика. По думите му не може в 95% от случаите вина за катастрофите да носят водачите, докато в другите страни този процент да е около 60. Това означава, че у нас не се признават като причина за злополуките например лошите пътища.

Негативни коментари имаше и по отношение на това, че не се предлагат мерки за качествено обучение на водачите – нещо, което се коментира от години.

Радостина Петрова от „Велоеволюция” остро разкритикува идеята каските и светлоотразителните жилетки да станат задължителни за колоездачите. По думите й такова изискване има само в Австралия, като ефектът от него е спорен, тъй като не е довел до по-малко жертви. В две държави в Европа също има такова изискване, но то е ограничено или по възраст, или по място. Няколко други европейски страни също са правили опит да въведат такава законодателна норма, но впоследствие са се отказали заради неефективност.

Още новости от трите проектозакона

Авторите на трите законопроекта не се съгласиха с критиките, че липсват нови моменти в текстовете. Те посочиха някои от фундаменталните промени, които са залегнали в Закона за водачите и Закона за МПС. Ето някои от промените:

• Всяка кола с паспорт

Всяка кола ще има технически паспорт, в който сервизите и пунктовете за технически преглед ще отбелязват какви ремонти са й правени, кога е минала технически преглед, дали е изправна, като всеки път ще бъде записван и километражът й.

• Автосервизите в регистър

Въвеждането на публичен регистрационен режим за автосервизите с пълна информация за местонахождението, служителите и тяхната квалификация, като е предвидено сервизите да дават минимална гаранция за извършените ремонти.

• Регистрационен режим при продажбата на нови или втора употреба резервни части

• Коланите и видеорегистраторите в автобусите - задължителни

• Опростяване на листовките за шофьорски изпити

До 4 май могат да се изпращат  становища по трите законопроекта на имейл адрес: pravna@mvr.bg

автор: Ваня Георгиева