---

Както се казва – на всеки се случва да сгреши. Наказват се онези, които правят грешки или нарушават установените норми, като принципът е, че незнанието на закона не извинява. Затова познаването на правата означава по-добра защита на последните. С позволението на колегите от pravatami.bg публикуваме техен текст относно съставянето и обжалването на административен акт. Административен акт за нарушение не се пише само на шофьорите, които не спазват правилата за движение по пътищата. Акт може да се състави и за ред други административни нарушения. Административно наказание може да се наложи и при нарушаване на наредба на общинския съвет, напр. забрана за паркиране или при отказ на закупуване билет в градския транспорт. Принципът е следният:

1. съставя се административен акт от компетентен орган, който акт установява административно нарушение;
2. на база акта се съставя наказателно постановление, което ако не бъде оспорено в посечения в закона срок, става необжалваемо и подлежи на плащане/изпълнение (защото административното наказание не е задължително да е свързано с плащането на глоба).

Съставяне на акт за нарушение

Съставянето на акта за административно нарушение трябва да стане при спазване на определени правила. Трябва да са спазени определените от закона реквизити – 10 на брой: 1. трите имена на актосъставителя, длъжност (Абсолютно задължителен елемент от акта. Този реквизит е необходим, защото показва дали съответният акт е съставен от надлежен орган. При съставяне на акт от некомпетентен орган това води до нищожност на първия); 2. дата на съставяне на акта (Този елемент се изисква, за да е ясно кога е установено нарушението. При изтичане на 6 месеца от съставянето на акта, ако все още не е издадено наказателно постановление, производството се прекратява. Дори и да се издаде подобно наказателно постановление, то ще бъде абсолютно невалидно и няма да може да ни наложи наказание.); 3. дата и място на извършване на нарушението (Защо е необходим елемент? Ако до една година от извършване на нарушението не е съставен акт, това няма как и да се случи по-натам, т.е. законът забранява съставянето на акт за нарушение година след извършването му.); 4. описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено (за да има актът доказателствена тежест); 5. законовите разпоредби, които са нарушени; 6. имена, адрес и ЕГН на нарушителя (за да се знае кой ще търпи наказанието); NB! Административната наказателна отговорност е лична! т.е. може да бъде наложена само на извършителя на нарушението. 7. имена, адреси, ЕГН-та на свидетелите; 8. обяснения или възражения на нарушителя (възражението по акта е наше изконно право, така че хубаво е винаги, когато имаме забележки, да се ползваме от него. Възможно е на база това наше възражение поне да ни бъде намалена санкцията, която законът предвижда за съответното нарушение. Във всички случаи обаче възражението и обяснението по акта няма как да влошат положението ни. Съвет! —> В самия акт има поле от три реда, където можем да впишем възраженията си и които са изключително недостатъчни понякога да изразим своята позиция по ситуацията, в резултат на която ще подлежим на наказание. Ако искаме да пишем повече от три реда възражения, можем в полето от три реда да впишем, че ще приложим лист формат А4 (естествено, може да приложим всичко – лист от тефтер или тетрадка – важното да отбележим просто какво прилагаме допълнително), в който писмено ще изложим възраженията си по акта. На допълнителния лист се подписваме и вписваме номера на акта, защото приложението (лист А4) с възраженията от наша страна става неизменна част от акта); NB! Отбелязвания, възражения, допълнения и обяснения по акта може да направим в съответното РПУ до 3 дни след съставянето му. 9. имена, адреси, ЕГН-та на лица, претърпели имуществени вреди от нарушението (ако има такива); 10. опис на иззетите вещи, ако има такива и на кого са поверени те за пазене. По време на и след съставянето на акта има още няколко условия, които трябва да се изпълнят: 1. Актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението. Но законът разрешава съставянето на акта да стане и в наше отсъствие. 2. Задължително е актът да бъде предявен на нарушителя. Това означава, че ние като нарушители имаме правото да бъдем запознати с това, което ни вменяват като извършено от нас нарушение. Защото точно това е ролята на административния акт – той установява нарушението и е основа за налагане на наказанието. Ако все пак по някакви причини актът не ни е предявен, това трябва да се случи най-късно преди съставяне на наказателното постановление. Това означава, че не може да ни се състави наказателно постановление (съответно наказание), ако не ни бъде предявен предварително административен акт за нарушение. 3. Актът се подписва от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Отказът да подпишем акта обаче няма да ни освободи от отговорност – в такъв случай актът се подписва от поне още един свидетел, като в акта се записват имената и адресът му (така се удостоверява отказът ни да подпишем акта). Това е установената от закона основа, на която трябва да стъпи наказателното постановление. Пълнотата му и законността му са основания, които ще направят законно и наказателното постановление.

ОБЖАЛВАНЕ:

(Възражение)

Тук нещата си имат определена специфика. Първо – всеки може да защити сам – лично, своите права и интереси пред съда. Когато става дума за несправедливости от страна на администрацията и държавните органи, нищо не ни пречи сами да си водим делото – нищо няма да загубя. Основен принцип в правото при обжалването е, че положението на оспорващия не може да се влоши (това важи с пълна сила и при обжалване пред по-горна инстанция). Естествено, в зависимост от сложността на проблема, може да се ползваме и от услугите на процесуален представител – адвокат. Но това е въпрос както на лична преценка, така и на правна култура. Второ – могат да се обжалват и наказателното постановление, и административният акт за нарушение – но по различни начини и пред различни органи. Оспорване на акта - само по административен ред, т.е. пред по-горестоящия административен орган–  чрез възражение. Това оспорване се осъществява извън рамките на съда – изцяло по административен ред! Следователно не се дължат и съдебни такси, които ще трябва да заплатим при оспорване по съдебен ред . Как да възразим?

- пред непосредствено по-горестоящия административен орган;

- възражението се подава чрез органа, издал акта (задължително трябва да искаме входящ номер – на момента);

- срокът за възразяване е 3 дни от издаването на акта. Внимание! Не сме длъжни да правим възражения по акта. Това е просто една допълнителна възможност, която ни предоставя законът. Има и още – не сме длъжни да оспорваме по административен ред, за да можем да стигнем до съдебно оспорване. Административното обжалване на акта чрез възражение не е задължително да бъде изчерпано, за да можем да оспорим по съдебен ред наказателното си постановление. Големият плюс на възражението се крие във възможността актът да бъде отменен от горестоящия орган, което би ни спестило издаването на наказателно постановление, съответно и “борбата” пред съда. -> примерна бланка на писмените ни възражения. оригинална статия: pravatami.bg (автор: Вяра Молева)

---

---

---