Как теорията на побутването намалява катастрофите?

Новите автомобили разполагат с огромен набор от нови технологии за безопасност – повече от всякога. Въпреки технологичния напредък произшествията не само в България, но и в страните по света остават сравнително високи или дори нарастват.

Причините за тази противоречива тенденция са повод за дебати и търсене на решения, които да гарантират повече безопасност за участниците в движението и намаляване на жертвите и ранените при пътни злополуки. Един начин за справяне с проблема се базира на теорията на побутването на икономиста Ричард Талер, която го прави нобелов лауреат през 2017 г.  

Какво гласи теорията и как се прилага на пътя?

Според Талер приеманите закони, политики и изгражданата инфраструктура и заобикалящата среда трябва да насърчават хората да правят избор, който ще им носи полза в дългосрочен план. При прилагане за обществени пътища теорията гласи, че когато заобикалящата среда създава комфорт и сигурност на шофьорите, те стават по-разсеяни. Затова пътните инженери, отговорните национални институции или общините могат да предвидят специални пътни сигнали или маркировка, които да подтикват хората да променят поведението си, без да го осъзнават. Въвеждането им е лесно изпълнимо, тъй като не изисква реконструкция на пътища, а дори създава ново усещане у шофьорите при преминаването през рисков участък. Например, водачите често игнорират пътни знаци, които ги предупреждават за опасен завой или само се оглеждат на знак „Стоп“, вместо наистина да спрат. Но визуални сигнали, действащи на подсъзнателно ниво, ще предизвикат инстинктивна реакция на шофьора.

Как се прилага теорията в реални условия?

Чикаго е един от първите градове, които експериментират с тази идея. Градските власти маркират поредица от хоризонтални линии през пътните ленти в участък на високорисков завой от главния път North Lake Shore Drive. Когато автомобилите се приближават до завоя се създава илюзия, че разстоянието между линиите намалява и съответно, че колата ускорява. Това естествено подтиква шофьорите да настъпят  спирачките.

Тази евтина и лесна за изпълнение мярка довежда до 36% намаление на катастрофите през първите шест месеца след въвеждането ѝ. Добрият резултат дава повод на транспортната служба в американския град да маркира по подобен начин и други пътни участъци.

Други примери за привличащи вниманието пътни маркировки са използваните на Хавайските острови зигзагообразни линии по пътища, водещи до натоварени кръстовища и училищни зони или маркировка подобна на опашка на акула преди завои с намалена видимост.

Какви са добрите практики за велосипедисти и пешеходци?

Нарастващата употреба на велосипеди и скутери повиши риска от инциденти в големите български градове. Отвъд океана в Сиатъл и Уест Палм Бийч, Флорида използват т. нар. „споделени пространства“. Те събират моторните превозни средства с велосипедисти и пешеходци с малко или никакви разграничаващи бариери или знаци. Смел, противоречив и привидно рисков подход, при който вместо да добавят нови знаци, с които да предупреждават водачите да ограничат скоростта, пътните проектанти  заличават пътната маркировка и премахват табелите. Логиката тук е, че шофьорите стават по-отзивчиви и готови да изчакат на кръстовищата, когато няма пътни знаци, и проявяват повече предпазливост към велосипедисти и пешеходци, когато няма велосипедни алеи, бордюри или тротоари. Това води до забавяне на трафика и е предпоставка за повече безопасност.