Най-добрият млад шофьор Симеон Цветков: За мен е удоволствие да карам, не да бързам

Когато 18-годишният Симеон Цветков поема преди дни към Словения за участие в първото по рода си международно състезание „Най-добър млад шофьор“, изобщо не си е представял, че ще се върне в родната София като победител. Заминава на практика без подготовка. Месец и половина изобщо не е сядал зад волана, карал е само велосипед. На всичко отгоре някъде по пътя към Любляна установява, че липсва личната му карта, което поставя под напрежение не само него, но и целия отбор, заедно с водачите на тима Ивайло Търпанов и Деница Панайотова от Съюза на българските автомобилисти (СБА). За щастие тази моментна неприятност не се отразява на представянето на българите, които заемат съответно първо, трето и пето място.

 Иначе Симеон е крайно симпатичен младеж. Няма да е пресилено, ако кажем, че е хубаво да има повече млади българи като него.  Позитивен, приветлив, отговорен, внимателен към хората. Тази година е завършил английската гимназия в София и вече е студент в Ротердам, Холандия. Учи международен бизнес и мениджмънт. Избрал е тази специалност, защото смята, че знанията, които ще получи там, ще му помогнат да реализира някои от своите идеи.  

Тийнейджърът владее английски и испански, а в момента учи холандски език. Има шофьорска книжка от десет месеца. Няма собствен автомобил, защото в момента му се налага да използва повече велосипеда. 

Повече за състезанието ще научите от него:

Как се разви състезанието?

Надпреварата протече в автомобилния център Вранско на словенския автомобилен клуб AMZS. Едно наистина огромно място с писта и всичко необходимо за провеждането на такъв тип състезание. Бяха организирали трасе. Разделиха ни на четири групи. Във всяка група имаше по един представител от държава  - България, домакина Словения, Полша и Сърбия. Имаше няколко етапа. В първия етап трябваше да караме в автомобил със затъмнени стъкла.  Ориентирахме се по монитора на камера, която показваше пътя отпред и назад. Следващата част беше преминаване на завой с мокра настилка, като се засичаше времето. Имахме право на два опита, а времето се сумираше.  Следващото предизвикателство бе да откриваме грешки по автомобила, които я правят негодна за управление по пътищата.  Например, липсващо перо на задната чистачка, ниско ниво на някои от течностите или по-мека гума. В този етап пак се засичаше времето. Продължихме с оказване на първа долекарска помощ. Бяха симулирали инцидент на пътя - караме по пистата и в един момент се появява друга кола, до която има пострадал човек. Трябваше да спрем и да окажем помощ според правилата  за движение по пътищата и на БЧК. Другият етап беше „слалом“ - качване и спускане по писта с различен наклон и преминаване на завой с мокра и суха настилка. Интересното бе, че трябваше да минем трасетата два пъти с два различни автомобила. Единият беше с механична , а другият с автоматична скоростна кутия. Целта беше да направим най-малка разлика между двете времена.  Тоест, скоростта  не беше от значение, а да се движим с едно и също време.

Каква е наградата за победителя?

Наградата е тест с „Ауди куатро” експириънс. Ако има сняг, ще караме по ски писта нагоре по наклона. Ако няма сняг – правото да ползвам колата за един уикенд в Планица, Словения. Наградата е за двама.

С какво превъзхождаше съперниците си -  и от твоя отбор, и от останалите три държави?

Не мога да кажа, че съм ги превъзхождал с нещо значително. По-скоро ми помогна страстта към шофирането и автомобилите и определено  -  спокойствието. В интерес на истината нямах очаквания да спечеля. Имах няколко наказателни точки по трасето, които добавиха секунди към общото ми време. До последно не знаех, че от всички участници, аз съм се представил най-добре.  Разбрах след състезанието. Докато изчисляваха резултатите, ние чакахме заедно с нашите водачи. Там беше президентът на техния автомобилен клуб, имаше високопоставен представител на ФИА и други официални лица. Започнаха да съобщават резултатите отзад напред. На пето място се класира Петър Господинов, който стана победител  в състезанието в София тази година. На трето беше Цветомир Стамов, който и тук завърши трети.  Накрая съобщиха първото място и за моя изненада това бях аз.

На националното състезание в София, организирано от СБА, ти стана втори, а на международното в Словения – първи. Къде бе по-трудно за теб?

Двата формата бяха много различни. Аз съм на мнение, че тук, в София, бе по- предизвикателно. Може би, защото това преживяване за мен беше ново. А и участниците бяха много повече, конкуренцията бе по-голяма.  Еуфорията и притеснението бе неимоверно по-силно, докато в Словения  всичко бе по-спокойно. Струва ми се, че тук, в София, етапите бяха и по-практични. Имаше каране назад с определени маневри, паркиране, екстремно спиране, което не беше леко, и т.н.

Имаш шофьорска книжка от януари тази година. И вече две призови места в състезания за „Най-добър млад шофьор“? Ти самият обаче имаш ли увереност, че наистина си добър шофьор?

Няма как да кажа, че съм най-добър. Просто трябва да се внимава. Да се съобразяваме с пътната обстановка, със ситуацията и да сме фокусирани. Да не се разсейваме. Ако трябва да съм честен, не съм се учил да карам само на шофьорските курсове. Баща ми ме учеше на полигони. Най-важният урок, който ми предаде, е да бъда внимателен и на първо място да мисля за безопасността. Родителите ми са претърпели четири катастрофи. При една от тях – майка ми е била бременна с мен. Затова винаги баща ми се е опитвал да влияе върху моето поведение като водач.

Какъв тип шофьор си?

Доста толерантен. Не съм човек, който прави проблеми на пътя. За мен е удоволствие да карам, не толкова да бързам. Независимо колко дълъг е пътят. Просто му се наслаждавам. Винаги гледам да карам безопасно, особено когато не съм сам. Обичам и високи скорости, но не по пътищата. Ако има осигурено място, например писти, да. Иначе не съм такъв тип човек, който се забавлява за сметка на своята и на чуждата безопасност.

Кога се притесняваш  повече – когато си шофьор, пешеходец или пътник?

Най-много се притеснявам, когато съм пътник. Случвало ми се е да се возя при хора, които не са добри шофьори. Това ме прави адски напрегнат. Преценявам ги по това как реагират в ситуации, при които друг нарушава правилата. 

Формулата за най-добър шофьор от „Най-добрия млад шофьор“?
Да владее колата, да е спокоен. Да направи предположение за ситуацията, за да реагира навреме по най-добрия начин. И също така да се запознае с автомобила – да знае в какво състояние са гумите, да изпробва съединител, спирачки...  И в никакъв случай да не се качва и да експериментира, когато не е сигурен в себе си. Лошо е, когато надценяваш възможностите си.

Като призьор в състезанието за млади водачи ти си „Млад посланик за пътна безопасност“. Как гледаш на това, което става по пътищата у нас – катастрофи, жертви, поголовно нарушаване на правилата за движение. 

Това по-скоро е до култура на шофиране. Има необходимост от сериозна работа, за да се подобри картината. Особено полезна е кампанията на СБА. Някои от шофьорите са доста агресивни и своеволни. Безразсъдни. Това е най-вече, защото не мислят за последиците. Или са толкова самоуверени, че не смятат, че точно с тях може да се случи най-лошото. Ако осъзнаят, че това може да им е последното качване в кола – сигурно ще променят и поведението си зад волана. Но всичко е до манталитет.

Вероятно вече си успял да направиш разликата между ситуацията по пътищата в България и Холандия. Какво ти е впечатлението?

Аз не съм шофирал в други държави, с изключение на пистата в Словения. Това, което съм видял, е, че културата им на шофиране е на доста по-високо ниво. Карат по-безопасно. Може би се дължи на по-голяма ангажираност. Може би се дължи на по-добри пътни условия. Или на контрола - камери има навсякъде по пътищата. Влияние оказват и електронните системи за сигурност на автомобилите. Стандартът им на живот е доста по-висок от нашия и разполагат с по-скъпи и сигурни автомобили.  Не съм сигурен от всички тези фактори обаче кой е определящ.

В Ротердам с кола или с колело?

С колело. Там инфраструктурата е просто уникална. Всичко е супер организирано. Движиш се по-бързо с велосипед, отколкото с автомобил. Задръстванията са факт дори за велосипедисти. Въпреки това се придвижваш по-лесно и удобно. Вело транспортът е доста добър вариант. Средно на ден минавам по 15-17 км. Имал съм случай да карам и 35 км. на ден. Навсякъде се използва велосипедът за транспорт – дали отиваш на работа, на училище, да напазаруваш или да се видиш с приятели...  

Как автомобилите се превърнаха в твоя страст и може ли да стане определящо за твоето бъдеще?  

Страстта ми се поражда от това, че автомобилът е средство, което хората създават и развиват от толкова много години. Той съчетава много елементи в себе си  – като механика, електроника, дизайн, интериор и  екстериор, иновации за безопасност и пр. С това си обяснявам моята  страст към автомобилите. Запален към от дете. Бил съм около двегодишен и не съм можел да говоря добре, но съм познавал марките автомобили. Така че още от невръстна детска възраст съм запален. Засега нямам възможност това да стане моя професия, но не се знае за в бъдеще.

Любима марка кола?

Не искам само една, а да имам доста автомобили в гаража си. Предпочитам различни коли за различни цели. Това зависи от пътя. За градски условия предпочитам тихи и обезшумени коли. За извънградски условия – ако е магистрала – отново тихи и безопасни или коли, които предоставят "Рейсинг експириънс". Ако е просто междуградски криволичещ път, предпочитам по-екзотични коли. Един ден обаче, когато имам семейство, няма да го возя в автомобил, в който аз ще се чувствам добре, а то ще се чувства некомфортно.