02
Август 2018
Съдия Лалов, защо считате, че шофирането с превишена скорост трябва да бъде криминализирано, така както е престъпление управлението на автомобил след употреба на наркотици или шофирането с над 1,2 промила алкохол?
- Във Фейсбук изразих становище, че превишаването на скоростта трябва да бъде криминализирано. Дали с 25 км/ч или с 30 км/ч е въпрос на дебат. Статистиките показват, че превишаването на скоростта е една от основните причини за тежки ПТП, включително, завършващи със смърт. И без статистика всеки вижда в ежедневието си какво се случва. Край него хвърчат коли - по улиците, по магистралите... Никой не ги озаптява тези водачи. Когато един шофьор превишава значително скоростта, това той го прави умишлено. Той съзнава, че поставя в риск себе си, но най-вече другите граждани. Санкциите по административен ред на този етап не вършат работа. Това е по две причини: от една страна, защото сега предвидените наказания са глоби и в редки случаи лишаване от правоуправление, а от друга – защото липсва на контрол. Когато обаче нарушаваш явно едни обществени отношения и сигурността на останалите участници в движение, за мен това е престъпление. И съответно наказанията трябва да бъдат различни. Има държави по света, където превишаването на скоростта е криминализирано. Българското общество е дошло до този етап, тъй като се вижда, че досегашните мерки са неефективни.
Много хора ще възразят срещу вашето предложение.
- Знам, че ще възразят и ще кажат, че ще напълним затворите с нарушители на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Ако това е така, то идва да ни покаже колко страшно е положението. Когато държите в ръцете си тон и половина желязо и превишавате скоростта – например в населено място вместо с 50 км, вие карате с 80-90 км, това означава, че в определена ситуация на малка улицата вие ще сгазите някого. Трябва да се каже ясно на такива водачи - вие умишлено нарушаване закона, вие сте опасни за обществото и ще носите наказателна отговорност. Работата ми показва, че административните наказания за такива нарушения не вършат работа. Аз като съдия виждам по делата си водачи с десетки еднотипни нарушения, при които държавата не може да направи кой знае какво. Вярно е, че когато ти отнемат свидетелството за правоуправление и ти продължаваш да шофираш, налице е престъпен състав - законът предвижда да бъдеш съден за престъпление. Но това е чак на по-късен етап.
В кои държави превишената скорост е криминализирана?
- В САЩ в някои отделни щати шофирането над определена скорост се счита за криминално деяние. Има го и в други страни.
За криминализиране на превишената скорост в близкото минало са настоявали и експерти, и майки, загубили децата си в катастрофи. Сериозно и широко обществено обсъждане обаче не е имало? Каква е причината?
- Тук отново за съжаление опираме до поличитески въпрос, до качеството на законите, до народните представители, които избираме. Те не се занимават със съществени за обществото въпроси. Това, което се случва по пътищата, е война. Многократно е казвано, не са мои думи. Трябва някой да вземе мерки. Това трябва да стане в Народното събрание. Необходим е дебат, но не такъв, който да продължава с години. А да се седне и месеци наред да се работи интензивно, за да се направи нужната промяна. Чуваме непрекъснато, че се правят промени в закона, но все е на парче.
Вярвате ли наистина, че това ще повлияе на шофьорите? Миналата година се въведе дерегистрация на автомобилите за шофьори, хванати с алкохол, с нартокици и без книжка. Промяната в статистиката обаче е минимална – залавят почти същия брой пияни, дрогирани и неправоспособни. Броят на жертвите е с около 20 души по-малко. Очакваше се драстичен спад по всички тези показатели на статистиката, което не стана.
- Това са двата свързани въпроса: ефективността на контрола и адекватността на наказанията. В нашия случаи имаме и неадекватен контрол, и неадекватни наказания. Административните санкции биват заобикаляни много лесно за разлика от наказателната отговорност, която е лична. При дерегистрацията е важно дали МПС е регистрирано на юридическо лице или на някой друг, или на трети. Намират се вратички. Докато ако ви хванат да карате с превишена скорост, вие го правите лично, няма значение на кого е автомобилът. Като знаят, че могат да отидат в затвора за такова деяние, поне една част от водачите ще се съобразяват. Да уточним обаче, че наказателната отговорност не е непременно затвор. Пробацията е едно от добрите наказания, защото там се работи с извършителите. Прожектират им се филми, дават им се статистически данни, говори се за последиците. Една част от извършителите се повлияват. Когато обаче се предвижда и затвор, това ще бъде още една спирачка за нарушителите.
Все пак какво би било заслуженото наказание за бързаците, които не спазват ограниченията на скоростта?
- Това е сложен въпрос, аз не се наемат да кажа нещо конкретно. Тук трябва да кажат специалистите. Има такива в България. Но за мен трябва да бъде предвидено и пробация, и лишаване от свобода. Така че да се знае, че това е деяние с висока степен на обществена опасност и бива санкционирано адекватно.
Контролът е труден у нас. Как полицаите ще засичат скоростта? С какво? В България се падат по 20 камери на 1 млн. жители, а например в Швеция има по 130 камери на един милион население.
- Тук отново се връщаме до държавна власт и управляващи. Трябва да се престане с оправданията: „Нямаме с какво да контролираме“. Най-евтиното нещо в света е да се харчат пари за защита на гражданите. Вместо да лекуваме пострадали, вместо да плащаме обезщетения, ще дадем няколко десетки милиона за камери и скоростта ще бъде контролирана. Не е толкова сложно. Всичко друго е оправдания, нежелание да се реши един път завинаги този въпрос. Не мога да разбера каква е ползата за обществото – да има ежедневно пострадали, убивани в катастрофи, нещастни семейства...?
Могат ли наистина прокуратурата и съдът да се справят с такъв брой дела - над 60% от нарушенията са свързани с високата скорост?
- Веднага отговарям - не биха могли. Ако обаче държавата не може да поеме защитата на гражданите си, какво остава? Трябва да може. Тези хора извършават престъпление. Тяхното поведение може да се квалифицира и като хулиганско действие, явно незачитане на обществения ред. Вие знаете, че в едно населено място ограничението е 50 км, а карате със 100. Защо? Просто едни самозабравили се хора държавните органи трябва да ги сложат на място.
Вие казахте че гледате дела срещу водачи, престъпили закона. Какви са масовите нарушения?
- Едно от масовите нарушения е именно превишената скорост. Друго – неспазване на предимство, при което насптъпва ПТП. И така нататък...
По сега действащото законодателство какво е наказанието за превишена скорост?
- Различно в зависимост от скоростта на превишаване. Едно е за над 20 км, друго – за над 30 км и т.н. Наказанията са глоби. Наказателните постановления се обжалват по административен ред.
Отменят ли се често наказателни постановления?
- Това е нещо, което е много интересно. Аз мога да кажа какви са моите наблюдения за София, за страната не мога да говоря. Първо, по делата в съда не се явяват представители на Пътна полиция- СДВР да защитават тези наказателни постановления. След това нашите решения по правило, може би има малки изключения, не биват обжалвани, ако бъдат отменени. Тоест КАТ, след като наложи наказание с наказателно постановление, се дезинтересира какво се случва по-натам. Моите наблюдения са, че преписките на административния орган на КАТ-София са некомплектовани по правило, а трябва да бъдат по закон изпратени в съда с всички доказателства, които подкрепят наложеното наказание. Липсват заповеди за компетентност, липсват доказателства за преминаване на метрологичен контрол на уредите за измерване, липсват доказателства за конкретно поставени знаци къде се намират, кой ги е поставил, кога... Страните оспорват тези обстоятелства и се налага съдът да изисква многократно от КАТ-София да представя доказателства. Това, освен, че забавя процеса, в много случаи, когато не бъдат представяни доказателства, постановленията се отменят. Ако едно нарушение не бъде установено законообразно и не бъде доказано със съответните факти, дори и да е извършено, в съда ще бъде отменено. И тогава извършителите просто ще останат ненаказани. На тях ще им дойде самочувствие, че могат да „извъртят“ държавата. Ако едно дело бъде изработено със съответните доказателства, ако бъде защитавано в съда от юрисконсулт, това няма да се случва. Ето ви отношението на държавата по темата „пътна безопасност“. Наблюденията ми като съдия по отношение на контрола и санкциите е, че се извършват абсолютно хаотично, непрофесионално - някакви хора правят нещо на парче.
Кое в закона ви се струва абсурдно? Питам неслучайно, защото бившият служебен премиер Огнян Герджиков, който е и виден юрист, неотдавна заяви, че законите у нас се правят популистки и непрофесионално.
- Точно така. А в областта на движението по пътищата трябва изключителен професионализъм. Това е материя, от която не всеки разбира. Макар че хората са ползватели и извършват тази дейност ежедневно. Например, по повод на моя пост във фейсбук, се появиха много коментари: „Ама откъде накъде в един кой си участък скоростта е 50 км, трябва да е повече!“. Или: „Някъде е извършван ремонт, но не е сменен знакът за по-ниската скорост и ограничението продължава да важи дори след реконструкцията“. Вярно е, че на някои места регулацията на пътищата е неадекватна. Само че, докато я има, гражданите трябва да я спазват. Промяната на регулацията не се извършва чрез нарушаването ѝ. Гражданската активност е в това да убедят КАТ или общинската администрация къде трябва да бъде направена промяна. Ако всеки започне да обяснява, че на него му се струва, че някъде се кара бавно и той затова кара с 40-50 км повече, това е абсурд. Това е правен нихилизъм. Това обаче се възпитава ежедневно. Ето, аз нямам ден, в който някой да не ме застраши. Често това ми се случва по бул. „Цариградско шосе“. Карам си с разрешената скорост, отзад ми присветкат, изпреварват ме, гледат ме застрашително: „Какъв си ти, че се движиш толкова бавно?“. Контролът е много важен. Когато знаеш, че има по-тежко наказания - дали пробация, дали лишаване от свобода, ще се съобразяваш повече. И второ, съдимостта остава следа и тя има определени последици. Не можете да започнете определена работа, ако сте осъждан. Това ще кара водачите да се съобразяват повече. Иначе глобата по административен ред я плащаш, никой не знае, че имаш такова нарушение. Когато има свидетелство за съдимост и пише, че сте престъпник, обаче е съвсем различно нещо. Опасявам се, че в момента българинът вече не възприема тези нарушения по ЗДвП като нещо сериозно. А това е по-сериозно от някои други нарушения. Аз вече дадох пример с употребата на алкохол. Причинените ПТП след употреба на алкохол са няколко процента - 2-3%. А заради висока скорост са в пъти повече. Значи едното е криминализирано, а другото - не. Няма логика, след като и двете са еднакво опасни деяния.
Какви наказания се дават за шофиране след употреба на алкохол (над 1,2 промила) и наркотици? Казахме, че тези нарушения са криминализирани, но кога наказанието е затвор?
- Допреди 2015 г. основните наказания, които се даваха, бяха пробация, тъй като наказанието „лишаване от свобода” беше без минимум. Сега, след направена законодателна промяна, се предвижда лишаване от свобода от 1 до 3 години и лишаване от право да се управлява МПС. Това се отнася и за шофиране след употреба на алкохол (над 1,2 промила), и за шофиране след употреба на наркотични вещества. Понастоящем дейците получават само лишаване от свобода. Основно, когато това са неосъждани извършители, наказанието е условно. Тук искам да обърна внимание - условното наказание е добро наказание, когато бъде добре преценено с оглед конкретния водач. Това означава последно предупреждение от страна на държавата: „Не прави втори път така. Ако ти направиш по същия начин друго престъпление умишлено в изпитателния срок, освен второто осъждане, ще изтърпиш и това, заради което си получил условно наказание”. Това минимално за 3-годишен срок държи водача дисциплиниран. Не непременно - искам дебело да подчертая - водачите, извършващи нарушения по ЗДвП , трябва да влизат в затвора. Както казах вече, според мен трябва да има и такава възможност за тези, които превишават значително скоростта. Защото тук нещата тотално са изпуснати от контрол.
Визитка Съдия Методи Лалов е роден на 26 юли 1975 г. в София. Завършва право с отличие през 2001 г. в Юридическия факултет при УНСС. След дипломирането си най-напред работи като адвокат. След това, от 2003 до 2005 г. е младши съдия в Софийски градски съд, а от април 2005 г. вече е районен съдия. През 2012 г. е избран за председател на Софийския районен съд (СРС) след проведен конкурс. В края на 2016 г. подава оставка, а в момента е редови съдия в СРС.
Категории
СБАПътна безопасностКампанииЗастрахованеФИАЛюбопитноПриложно колоезденеЗакониПътна полицияИАААКазусиСъветиСБА в медиитеПозицииТехнологииТест драйвАвтомобилиПътуванеПоследни публикации
За 30 пореден път стартира кампанията по пътна безопасност "Акция Зима".
Обръщение на председателя на СБА инж. Емил Панчев към членовете и абонатите на СБА!