Защо България дава най-много жертви в катастрофи, а Швеция – най-малко?

Понеделник сутрин. Обичайно задръстване по оживен столичен булевард. На кръстовището десетки шофьори търпеливо чакат на ”червено”, а от другата страна други десетки автомобилисти минават на „зелено”. Най-отзад в колоната е тъмно БМВ. Пред него има-няма 20 автомобила и бързакът нервно преценява ситуацията, че ще изпусне „зеленото”. С  мръсна газ влиза рязко в насрещното и тръгва да изпреварва всички останали. Миг преди да застане на първа позиция, светофарът светва „зелено” за водачите в отсрещното платно. Тарикатът се озовава челно срещу автомобил от другата страна на светофара, чийто водач чинно е чакал и е тръгнал на разрешен сигнал. Следва клаксон, а виновникът, който едва не предизвиква челна катастрофа, нагло почва да ръкомаха и да праща благословии по адрес на другия водач.

С тази демонстрация, ей така, посред бял ден, пред очите на десетки шофьори и минувачи бабаитът показа, че му е все тая за закона, за КАТ, за останалите шофьори и пешеходци.

И това е обичайна картинка по нашите пътища. Различните са само главните герои, техните автомобили и населените места.

И после се питаме: Защо мрем по пътищата?

Мине ли Нова година, щом излезе годишната статистика на КАТ, идва времето на тъжните равносметки. 2017 година дойде с много очаквания, но си замина със същите тревоги. След близо 70 промени в Закона за движение по пътищата и въпреки институционалната намеса от най-високо ниво, проблемът остава все така тежко неразрешим. Очакваното намаляване на смъртността е останало само във фасадата. А зад нея ситуацията си е все така шокираща.

Миналият януари започна с големи надежди, че най-после ще овладеем войната по пътищата. В нашето законодателство бяха приети наистина драстични мерки – въведе се служебна дерегистрация за нарушения като шофиране с алкохол или дрога, приеха се сурови санкции за автогонки, премахнаха се предупредителните табели за скоростните камери на пътя и др. Въпреки това в края на 2017-та в сайта на МВР статистиката изглеждат така: 678 загинали, 8630 ранени, 6846 катастрофи. Жертвите са по-малко от предходната година, но цифрите са все още далеч от желаното според Националната стратегия за пътна безопасност.

Още по-сериозно изглеждат нещата, когато ги съпоставим с данните на държавите от ЕС. Известно е, че България всяка година попада сред държавите с най-много жертви в катастрофи от всичките страни-членки. През 2016 г. оглавихме  европейската статистика с 99 загинали на 1 милион души. В другия край на таблицата с най-малко жертви е Швеция (37 загинали на 1 млн. души). Другите „отличници” са Холандия, Великобритания, Германия. Все богати държави, в които се карат хубави и бързи коли.

Съвсем логично следва да се запитаме защо България е първа (отзад напред), а Швеция - последна? Каква е разликата между двете държави? По-добро ли е тяхното законодателство от нашето? Полицаите ли са по-стриктни или пък техните шофьори и пешеходци са по-дисциплинирани, възпитани, толерантни?

На първо място, за да онагледим по-ясно нещата, ще представим само няколко щриха от тяхното законодателство. Оказва се, че властите в Швеция съвсем не са толкова толарентни към високата скорост, както в България. Въпреки несравнимо по-добрите пътища. По данни на сайта Вашата Европа в скандинавската страна разрешената максимална скорост за автомобили по магистрали и скоростни пътища е 110 км, докато при нас знаете – съответно 140 км/ч  и 110 км/ч. (Между другото България и Полша имат най-високата разрешена скорост по магистрали от всички държави в ЕС. В Германия по аутобаните няма ограничения, а само препоръчителна скорост (130 км/ч) с изключение на случаите, в които ограничението не е изрично упоменато). Освен качествените настилки, инфраструктурата е много добре уредена, има отлична маркировка и много изградени „успокоени зони” в градовете с ограничение на скоростта от 30 км/ч.

Разбира се, там няма проблем със събираемостта на глобите, с купуването на книжки, с шофирането без книжки, с корупцията, с липсата на достатъчно скоростни камери и прочие. Докато всичко това го има тук накуп.

В България има и нещо друго много отличително – една категория шофьори, които не се плашат нито от правила, нито глоби. Тези хора не се интересуват от промените в закона. Като онзи с БМВ-то, за който вече стана дума.

Тази порода шофьори не се интересуват от прекратяването на регистрации и други подобни мерки. Човекът пие, сяда и кара. Взимат му книжката, той пак пие, сяда и кара. И няма защо винаги да виним КАТ, защото тези рецидивисти са повече от полицаите.

Всички сме били потърпевши, когато някой „Голф”-ър с модел 97-ма мине като башибозук покрай нас - слаломира в платната, избутва, „ръмжи”, бибитка, пресветва, за да те избута да му направиш място.

Не знам в коя държава, например, е разрешено, но тук изглежда абсолютно нормално някой тарикат като му свършат цигарите да спре насред булеварда в пиков час, да пусне аварийките и спокойно да слезе, за да си купи тютюн от близкия павилион. През това време десетки коли го заобикалят, става задръстване, засичат се, псуват се взаимно, но никой не спира да пита:” Бе, ти как така спираш тук, това да не ти е селски двор!”

Не се ли ядосвате, например, когато някой паркира баш на пешеходната пътека, защото му е най-близо да влезе в баничарницата. Яде банички, обаче е голям бабаит и не става да ходи 50 метра пеша. Докато дъвче блажено, вие пък сте изправени през сериозната опасност да блъснете някой човек точно на „зебрата”, защото поведението на тариката пречи на вашата видимост.

Не ви ли е изскачало сърцето, когато точно сте предприели ляв завой на светофара, и някой дерибей мине със 100 км на червено, отнемайки предимството ви, а за една бройка и живота ви?

Подобни мили родни картинки и случки - колкото искаш. Ей сега да погледнете към булеварда и ще видите някое безобразие. Ние обаче сме свикнали да виним само МВР, КАТ, депутатите. Всеки път като се гласуват нови по-високи глоби следва лют хейт. В същото време липсва обществена нетърпимост към онези, на които не им пука нито от полицията, нито за чуждия живот.

Ситуацията у нас изглежда обречена. Законите може да ги променят и дописват всеки ден, но как да смениш чипа в нечия глава?!

автор: Ваня Георгиева