Синият талон остава в историята… за пореден път

Синият талон остава в историята… за пореден път

И в новото 48-мо Народно събрание депутатите се заканиха на синия талон. Борбата той да бъде премахнат като ненужен документ се оказва титанична. Няколко поредни конституирания на парламента се оказват недостатъчни, синьото картонче да бъде извадено от валидна употреба. Контролният талон, каквото е легалното му име е отживелица според депутатите, които са вносителите на законодателните изменения за отмяната му. Но ето, че за момента народните представители не успяват да вземат превес на юридическия терен.

Кратка история на премахването на синия талон

Контролният талон се оказа силен бюрократичен противник. А всичко започна с едни много добри и чисти намерения, естествено, на група народни представители. След поредния кръг от избори, един от тях стана и министър, който се посветени на тази мисия. Всъщност за бившия министър на електронното управление Божидар Божанов, това бе един от приоритети му. Той встъпи в длъжност и заяви твърдото си намерение да отмени задължението шофьорите да носят синия талон, който, както повечето от вас знаят, е едно нищо и никакво картонче. Като такова, обаче, то има свойството твърде лесно да се огъва, цапа, къса и т.н. Въобще това подобие на документ може да придобие един много непредставителен вид пред правоохранителните органи на „Пътна полиция“, ако с него не се борави с особена грижа и внимание. И не е само това – данните за контролните точки на шофьорите, които могат да се намаляват при определени нарушения, всъщност са налични в електронен регистър. Затова самият хартиен документ е излишен.

Парламентарната подкрепа продължи, а това гарантираше, че Божанов може да освободи предното стъкло на родния автопарка от засъхналото лепило на всевъзможни лепенки – най-новата сред тях – еко стикерът. Бившият министър обаче прекара няколко месеца разкъсван между преструктурирането на Агенцията за електронно управление и превръщането ѝ в пълноценно ведомство и медийните участия, в които обясняваше как ще дигитализира стикерите и синия талон на шофьорите. В крайна сметка нещата потръгнаха през пролетта на тази година. Тогава бившият вече министър на транспорта Николай Събев реши, че от лепенки и хартийки няма нужда и той подкрепи мисията на Божанов. Така бе спечелен още един важен съюзник за каузата. Е, имаше още едно ведомство, което да бъде привлечено за каузата, защото от там се чуваха някои резерви – Министерството на вътрешните работи. Но сякаш все пак щяха да намерят решение.

Най-силната опозиция обаче бе отвъд правителството – Столична община. От Московска 33 никак не харесват идеята за премахването на специалния еко стикер. Доразработен по желание на местната власт, според Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за да послужи за въвеждане на ниско емисионни зони и ефективен контрол на замърсяващите коли. Именно последните са сочени с пръст от софийската община за основен замърсител на въздуха в най-големия български град. А градоначалниците години наред се опитват да решат проблема, напук на строежа на нови пътни артерии, закриване и съкращаване на трамвайни трасета и недобре замислени велоалеи. А причината за общинската борба с мръсния въздух е наказателната процедура от ЕС. Така мераците за цялостно „дигитализиране“ на предното стъкло забуксуваха. Но съвсем не за дълго, тъй като правителството падна и законопроекта не успя да стигне да гласуване в парламента.

Нови съюзници  

Синият талон е трън в очите на все повече народните представители. За премахването му, заедно със стикерите от предното автомобилно стъкло се обяви и втора парламентарна група в Народното събрание. Дали ще се стигне до промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП)? Принципно е напълно възможно. Но не бива да се забравя, че по време на последното редовно правителство не бе завършен процеса по намиране на приемливи решения между всички заинтересовани институции и страни. Постигнатият напредък отне повече от половин година на бившия министър Божанов. При формиране на ново правителство, вероятно ще трябва да се премине отново, частично или изцяло, през същия път и да се водят разговори с новите политически ръководства на ангажираните ведомства. Затова може би е реалистично да кажем, че след около година може да видим обнародван закон, в който промените да са факт. Стига да няма нов парламентарен вот междувременно.