24
Януари 2019
Лентата за принудително спиране по българските магистрали се е превърнала в скоростен път. Някои шофьори често я използват в задръствания, за да изпреварят 10-20 автомобила пред очите на чакащите търпеливо свои колеги. За тях сякаш е въпрос на чест да прередят на всяка цена останалите.
Тази гледка я виждаме най-често през дългите почивни празнични дни, през лятото, когато хората по-често пътуват по магистралите и когато тръгнат „керваните” с турски гастарбайтери. Разбира се за това допринасят и непрекъснатите ремонти, заради които се стеснява платното за движение. Липсата на толерантност у едните дразни другите, които избират да спазват закона. Иначе и те, като първите - бързат.
Съществува и друга категория водачи, които не виждат нищо нередно да спрат в аварийната лента на аутобана – я по малка нужда, я за едно селфи или да изядат набързо и сред природата с децата и жената по един сандвич. Отварят се багажници, вади се храна. Някои дори си правят трапеза на капака на колата.
И в двата случаи (за спиране и шофиране) използването на аварийната лента е неправилно и в нарушение на закона, за което има санкции. Не наказанията обаче са най-важното, а това, че подобно поведение води до катастрофи. При подобна ситуация преди време автомобил удари линейка на магистрала „Тракия”, докато медицинският екип оказвал първа помощ на пострадали при друга катастрофа, станала малко по-рано.
Месеци преди това пък социалните мрежи изригваха с остри коментари, след като дете едва не почина в реанимационна линейка, която се оказа заклещена на магистралата и не можеше да си проправи път по аварийната лента заради десетки автомобили, опитващи се да изпреварят колоните с автомобили в редовните пътни ленти.
След поредица от подобни случки през септември 2017 г. парламентът прие сурови наказания – 1000 лева глоба и без книжка за три месеца за шофиране в лентата за принудително спиране. При повторност – глобата е 4000 лева и лишаване от правоуправление за 6 месеца.
Какъв обаче бе ефектът от мярката? Намаляха ли случаите на брутално погазване на Закона за движение по пътищата, което се случва пред очите на десетки свидетели?
Накратко – не. Картинката е същата, както преди промяната. Вероятно причината се корени в това, че на практика няма системен контрол. Според справка, изискана от СБА, в периода от 26 септември 2017 г. до 26.11.2018 г. са издадени 131 наказателни постановления в страната по чл. 178 ж, ал.1 пр. 1 от ЗДвП. Текстът гласи следното: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.
Тоест за година и два месеца тежката наказателна мярка е била приложена едва спрямо 131 автомобилисти. Изобщо не е ясно колко от тях реално са останали без книжки, защото те може да са обжалвали или пък наказателните постановления да са били издадени в разрез със закона и да са паднали в съда.
Сега сме на прага на приемането на три нови закона, които би трябвало да намалят катастрофите, жертвите и да сложат спирачки пред по-агресивните и нетолерантни шофьори. Дали обаче ще се случи, ако се прилагат разпоредбите в тях от „дъжд на вятър”.
Иначе законът е ясен. В чл. 58 се казва:
При движение по автомагистрала на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната;
3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;
4. да се движи в платното за насрещно движение.
Чл. 59 (1) Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението, той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин. Пътно превозно средство, получило повреда при движение по автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.
(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.
Разрешената максимална скорост при теглене с твърда връзка по автомагистрала и скоростен път е 70 km/h.
На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра. Когато превозното средство е в обхвата на пътното платно, а водачът е извън автомобила той трябва да е със светлоотразителна жилетка.
Важно: Според Пътна полиция позволено е шофирането в аварийната лента в участъците на магистралите, които са в ремонт.
Категории
СБАПътна безопасностКампанииЗастрахованеФИАЛюбопитноПриложно колоезденеЗакониПътна полицияИАААКазусиСъветиСБА в медиитеПозицииТехнологииТест драйвАвтомобилиПътуванеПоследни публикации
София и други големи градове у нас ежедневно изискват умения за паркиране от всеки автомобилист. Движението на заден ход може да бъде обезсърчително както за нови шофьори, така дори и за опитни водачи. Има няколко прости съвета, които ще ви помогнат да се
Във втората част представяме глобите в още няколко европейски държави, както и какво може да се случи, ако не си платите глобата в чужбина.
На среща в общината по покана на кмета се обсъдиха актуалите предизвикателства пред Приложното колоездене и безопасността на движението сред децата.