Какво ново за шофьорите през 2019 г.

Новата 2019 г. дойде с нови правила за шофьорите, нови данъци и нови по-високи санкции.

От 1 януари влезе в сила електронната винетка. Ако имате хартиен стикер, чиято валидност изтича след тази дата, вие запазвате правото си да ползвате платената пътна мрежа до изтичането на срока. Собствениците или ползвателите на МПС могат да конвертират винетката в електронна. Това става през сайта bgtoll.bg или чрез мобилно приложение, за което вече ви информирахме. Промяната не е задължителна, а препоръчителна, за да не ви спират и проверяват в случай, че ви засекат с камера, че нямате електронна винетка. Освен това, ако не я конвертирате, в никакъв случай не сваляйте хартиения стикер от предното стъкло на колата.

Превозните средства над 3,5 тона с хартиена винетка, чиято валидност изтича след 1 януари 2019 г., могат да се движат по платените републикански пътища до изтичане на срока на валидност на стикера, но не по-късно от 15 август 2019 г. включително. На 16 август 2019 г. влиза в експлоатация тол системата и за тях ще се заплащат тол такси за изминато разстояние. Все още за тол таксите няма одобрена тарифа.

И още нещо важно за собственици или ползватели на ППС с максимална маса над 3,5 т. От 1 януари 2019 г. до 15 август 2019 г. включително, те могат да закупуват месечна, седмична или дневна електронна винетка. Цените за тях няма да се променят.

Същите остават цените и за винетките за леките автомобили. Въвежда се обаче уикенд винетка с цена от 10 лв., която ще важи от 12.00 ч. в петък до 23.59 ч. в неделя.

В последните дни от старата година правителството промени тарифата на таксите, събирани от АПИ. Въведена бе компенсаторна такса, която ще се плаща от нарушители, хванати да карат по платените пътища без платена пътна такса. За шофьорите на автомобили до 3,5 т глобата е 70 лв., до 12 тона – 125 лв, а над 12 т – 175 лв.

Компенсаторната такса е междинна санкция и ще може да се плати на място с кредитна или дебитна карта на някой от екипите на новото Национално тол-управление към АПИ, както и по банков път до две седмици след документирането на нарушението. Ако не бъде платена, ще се налага административна санкция. Предвидените глоби са от 300 до 2500 лв. в зависимост от вида МПС, става ясно от промени в ЗДвП, обнародвани в Държавен вестник в последните работни дни от старата година.

Пак там е записано, че „електронната винетка не следва пътното превозно средство в случай на прехвърляне на собствеността върху него, като загубва валидност от деня на прехвърлянето. Прехвърлителят обаче е длъжен да уведоми Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършеното прехвърляне незабавно, но не по-късно от три работни дни, като в противен случай няма право да му бъде издадена нова безплатна електронна винетка до изтичането на първоначалната валидност на издадената във връзка с прехвърленото пътно превозно средство”.

В първия работен ден от новата година ще стане ясно как жителите на Столична община ще пътуват с леки автомобили по Северната скоростна тангента в София – със или без винетка.

Данъкът върху превозните средства

Другата важна тема за шофьорите е новият данък върху превозните средства, който влиза в сила от 2019 г. Досега  размерът на налога се определяше от ставката, определена с наредба от общинските съвети, съгласно мощността на двигателя, и от коефициент, в зависимост от годината производство на автомобила. Занапред той ще се изчислява от имуществен и екологичен компонент. Промените ще ударят най-вече собствениците на по-стари автомобили, особено тези на възраст над 15-20 г., каквито са над 2 млн. превозни средства в България. Очакванията са, че автомобилите с най-ниските екологични категории ще плащат 30-50% по-високи данъци, дори повече. В същото време се очаква налогът да стане по-нисък за автомобилите от най-високия стандарт (Евро 6).

 Законът дава само рамката, в крайна сметка размерът на налога ще се определя с решение на общинските съвети.

Границите, в които ще се определят дължимите пари за мощността, са:
– до 55 kW включително – от 0.34 до 1.20 лв. за 1 kW;
– над 55 kW до 74 kW включително – от 0.54 до 1.62 лв. за 1 kW;
– над 74 kW до 110 kW включително – от 1.10 до 3.30 лв. за 1 kW;
– над 110 kW до 150 kW включително – от 1.23 до 3.69 лв. за 1 kW;
– над 150 kW до 245 kW включително – от 1.60 до 4.80 лв. за 1 kW;
– над 245 kW – от 2.10 до 6.30 лв. за 1 kW;

Коефициентът за годините изглежда така:
– Над 20 години – 1.1
– Над 15 до 20 години включително – 1
– Над 10 до 15 години включително – 1.3
– Над 5 до 10 години включително – 1.5
– До 5 години включително – 2.3.

При екологичния компонент коефициентът ще е най-нисък за автомобилите от най-висока категория. При липса на сертификат за екологичната категория на автомобила и при невъзможност тя да се удостовери, превозното средство ще се облага с по-висок данък.

Накратко формулата за изчисляване на данъка на леките автомобили ще изглежда така: Имуществен компонент х Екологичен компонент = Размер на данъка

Друга важна промяна е, че от тази година отпадат данъчните облекчения за автомобили с действащ катализатор. То е заменено с въвеждането на коефициент за екологична категория. Премахва се също символичният данък за товарните автомобили до 3,5 (със сертификати за N1).

Системата „бонус-малус”

Преди повече от две години КФН уверяваше, че системата „бонус-малус” за определяне на размера на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” ще стартира през 2018 г. Тя не само, че не заработи през миналата година, но в края ѝ дойде новината, че се отлага за неопределено време. Като причина бе изтъкнато липсата на изградени връзки между информационните системи на всички замесени институции. Предвид фиаското, което претърпя идеята за това как да функционира системата, причината по-скоро се крие в нуждата от време за цялостна ревизия на спорните предложения. Все пак вероятно още тази календарна година ще чуем какво ново са измислили хората от КФН и наетите от тях външни чуждестранни експерти.

Пак ще пренаписват пътните закони

През 2018 г. трябваше да се случи революция в безопасността на движение. Очаквано – не стана!

Още пролетта бяха публикувани три проекта за Закон за движение по пътищата, Закон за водачите на моторните превозни средства и Закон за пътните превозни средства. В тях се съдържаха фундаментални промени – като създаване на регистър на автосервизите, на автомобилите, по-строги наказания за водачите, особено за системните нарушители, и др. Но имаше и много текстове, които механично бяха извадени от ЗДвП и пренесени в някои от другите два проекта. Последваха множество дискусии и кръгли маси, но трите проекта така и не стигнаха до парламента. Очакванията останаха за новата година.

Ще скочат ли пак цените на автозастраховките?

Нищо чудно през 2019-та българският шофьор да бъде ударен и от Закона за защита от градушките. Проектът, който ще бъде внесен още през януари, предвижда част от приходите от застраховката „Автокаско” да бъдат заделяни в специален фонд за борба с градоносните облаци. Заради странното решение застрахователите вече предупредиха, че цените по полиците ще нараснат. Времето ще покаже и дали ще има нов скок в цените на „Гражданската отговорност”.

Магистрали с нови имена

На последното си заседание миналата година правителството промени списъка с републиканските пътища. Кабинетът „закри” магистрала „Люлин”. Заради малката си дължина (под 20 км) тя вече става част от „Струма”.

Правителството „създаде” нова магистрала – това е трасето от София до с. Калотина на границата със Сърбия. Аутобанът ще се казва „Европа” и ще включва и северната скоростна тангента. За изграждането на 15 км от това трасе вече има избран изпълнител.

За преминаването на Дунав мост в посока Русе-Гюргево шофьорите ще продължават да броят отделни такси, независимо, че имат и винетка.

автор: Ваня Георгиева