Пътища за 1 млрд. лева ще строят през 2017 година

Периодът 2016-2020 г е последният, в който ЕС дава пари на България за строеж на нови пътища. Новата 2017-та и следващите няколко години ще са ключови за подобряването на пътната мрежа у нас. В следващите месеци се очаква да бъдат обявени обществени поръчка за 1 млрд. лева, свързани с подобряването на инфраструктурата. Кои ще бъдат най-големите пътни проекти?

Този въпрос е много важен за милионите автомобилисти, които ежедневно трошат колите си, а някои губят и живота си заради дупките и лошото състояние на асфалта.

Още в началото на 2017 година започва работата по строителството на 10 км от автомагистрала „Хемус”, от Ябланица до Боаза. Финансирането тук е със средства от бюджета и ще продължи две години и половина – около година ще отиде за проектирането и два строителни сезона - за изграждането на участъка. Идеята е да се избегне етапната връзка на Ябланица с големите наклони и опасните завои, както и възелът при Коритна. Ще бъде изграден пътен възел при Боаза, като трафикът през Бресница ще бъде избегнат.

Паралелно с това ще започне подготовката и по друг, 17-километров участък от „Хемус” - от пътен възел Белокопитово в посока Шумен. Ще бъдат обявени търгове и за останалите участъци от "Хемус" - до разклона Ловеч – Плевен и на участъка до Велико Търново.

„Хемус" е приоритет за България. Това е кауза. Ако искаме Северна България да се развива, да не се обезлюди - магистралата е безспорен приоритет", коментира по-рано министърът в оставка Лиляна Павлова. Тя заяви, че за тази част на страната допълнително ще се наливат още 100 млн. лв. в нови пътища с цел да се задвижи икономиката.

С огромно нетърпение от гражданите, особено онези, които често пътуват до Гърция, се очаква и строежът  на новите лотове от магистрала „Струма”. Държавниците също са загрижени за този проект, защото ако още малко се забавят, може да се наложи да връщаме пари на ЕС.

Участъкът от Благоевград до Сандански е разделен на три части.  Най-голям спор имаше за участъка през Кресненското дефиле. В крайна сметка бе решено автомобилният трафик да се раздели на голяма дистанция. Тоест  потокът от София в посока Кулата ще минава по сега съществуващия път (който е двупосочен, но ще стане еднопосочен) , а от Кулата към София – по друг, който ще бъде изнесен от Кресненското дефиле. Той минава високо през планината като източен обход на Кресна до Симитли и включва изграждането на пет тунелни съоръжения и седем виадукта.

Според старото ръководство на АПИ строителството на участъка София-Кулата ще отнеме два строително сезона, ценова прогноза на този етап не е съобщавана. По всичко личи обаче, че проектът ще глътне огромна сума.

Все още не е ясно откъде ще дойдат парите за друг важен път – от София до Калотина. Този участък също бе сред приоритетните на кабинета на Борисов, но само стойността на частта от км 32 до км 48 възлиза на 200 млн. лв.

Другото стратегическо важно нещо от гледна точка на жертвите по пътищата и на туризма е доизграждането на 4-лентово трасе Бургас-Слънчев бряг. В специален фокус през годината ще бъдат също обходите на Поморие и Ахелой.

Сред националните приоритети е доизграждането на софийското околовръстно шосе в участъка от жк„Младост” до жк „Люлин”, което се прави от 2009 г. насам. Сега се предвижда изготвянето на проект за разширяването на пътя от кв. „Бъкстон” до магистрала „Люлин” като идеята е трасето да е с магистрален габарит. Ще се рехабилитира и участъкът от кв. „Младост” до връзката с магистрала „Тракия”.

Навръх коледните празници пък бе открит 13-километров участък от Северната скоростна тангента. Тя обхваща отсечките между „Ботевградско шосе“ и булевард „Лазар Михайлов“ и от околовръстния път до пътя за Требич. Общата дължина на тангентата е 16,54 км. Инфраструктурният проект е важен за София и страната, тъй като в обекта се пресичат автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, път I-8 Калотина - София, I-6 София – Бургас, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа. Тангентата не е част от Трансевропейската транспортна мрежа, но осигурява свързаност между три европейски коридора – №IV, VIII и X. През тях се осъществява трафикът от и за Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия.