---

Едно семейство от Несебър никога няма да забрави страшния 5 юли 2009 година. На тази черна за тях дата безразсъден шофьор блъска на пешеходна пътека 9-годишния им син Евгени. Детето тръгнало да пресича, две коли спрели да го изчакат на „зебрата”. Шофьорът на третия поред автомобил в колоната обаче бил нетърпелив – предприел изпреварване без да вижда, че возилата пред него са спрели, защото чакат малкото момченце да пресече. Последвал удар. Детето оцелява, но изпада в будна кома. На съдебния процес водачът се признава за виновен и получава присъда. Съдиите не приемат тезата на адвоката на виновника, че детето е „съпричинител” на инцидента. Магистратите отсъждат и рекордно за времето си парично обезщетение, с което  родителите да могат да лекуват невръстното дете. 17 юли 2011 година е най-черната дата за една друга майка – Нели Петрова от Варна. Тогава моторист блъска и убива на пешеходна пътека 20-годишната Лора Казанлиева. Виновникът я помита с хондата си с близо 90 км в час, без да остави на момичето шанс за живот. След трагедията майката Нели стана депутат от ГЕРБ. Мотористът първо бе осъден на 2 г. условно, но после присъдата му бе отменена. След дълга съдебна сага и размотаване на делото по различни съдебни инстанции водачът получи две години и половина ефективна присъда. Изненадващо обаче преди седмици състав на Върховния касационен съд излезе със странно решение. Магистратите намалиха с шест месеца наказанието за моториста, приемайки, че пешеходката също има вина за смъртта си. Според съдийте от ВКС има „съпричиняване” на инцидента, тъй като пострадалата, без да се огледа, е предприела пресичане, не се е съобразила с разстоянието до приближаващия мотор и неговата скорост и е попаднала в опасната зона за спиране. Независимо, че тя е на пешеходна пътека, а той е карал с двойно по-висока скорост. „На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства”, е записано в решението на съда. Два трагични казуса с катастрофи – две различни съдебни решения. Може ли и правилно ли е пешеходецът сам да прецени скоростта на приближаващото моторно превозно средство? Ами ако в случая пострадалият не е възрастен, ами дете, като 9-годишният Евгени?! След случая „Лора” бе поискано тълкувателно решение, за да се избегне противоречията в българската съдебна практика. Първо главният прокурор Сотир Цацаров, а после и правосъдният министър Екатерина Захариева поиска Върховният касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение, с което да се даде задължително указание как да се прилага законът при смърт на пешеходец и съмнения, че той също има вина за инцидента. "Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от Наказателния кодекс от страна на пешеходец при пресичане на платното за движение в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и следва ли това обстоятелство да обуслови налагането на по-леко наказание на дееца - водач на моторно превозно средство?", попита правосъдният министър. В искането си тя посочва, че в момента има противоречива съдебна практика при такива случаи - едни съдии приемат, че когато шофьорът е нарушил грубо правилата за движение, вината на пешеходеца се изключва.

"Други съдебни състави считат, че съществува причинна връзка между нарушението на режима на скоростта от страна на водача и допуснатото ПТП, в резултат на което е причинена смърт или телесна повреда на пешеходец, поради внезапното навлизане на пешеходеца в т.н. "опасна зона за спиране" на МПС", написа Захариева. В тези случаи се намалява и наказанието за шофьора. След широкия обществен отзвук председателят на ВКС Лозан Панов, от чийто съд произтече скандалното решение по случая „Лора”, защити пешеходците. Висшият магистрат обяви, че текстовете от Закона за движението по пътищата могат да бъдат написани по-прецизно, за да се избегнат бъдещи съдебни решения, в които на загинал на пешеходна пътека да се вменява вина. Преди да стане председател на ВКС Панов също бе блъснат на „зебра”. Сега той обяви: "Дали окото на един пешеходец е достатъчно точен уред за измерване на скоростта, отдалечеността, шума на двигател. Искам да добавя, че водачите на моторни превозни средства за разлика от пешеходците са полагали изпит. Те имат по-различни познания и са задължени да имат такива при управлението на моторно превозно средство. Докато един пешеходец, който не е водач, може да няма автомобил, дори може да не иска автомобил. Той просто пресича и е на различна възраст и има различна опитност. Задължението на пешеходеца при преминаване на пътното платно е да се огледа". На първо място най-важно е задължението на шофьорите да спазват правилата за движение и да се съобразяват с ограниченията в скоростта на пътя. Разбира се, не винаги водачитеса виновни. През последните години нараства броя на убитите пешеходци, особено в градовете. Най-често жертви стават хора над 64-годишна възраст, които пресичат на непозволени места. В двата инцидента с 9-годишния Евгени и 20-годишната Лора обаче не е честно да се търси вината и у тях с думичката „съпричинител”. Работата на върховните съдии е да съдят право и справедливо. Нелепо е когато при определянето на отговорността за отнетия или осакатен човешкия живот превес имат смекчаващите  обстоятелства -  като  чистото съдебно минало  на водача, липсата на други нарушения на ЗДвП, добрите му характеристики и изразеното от него  съжаление.

автор: Ваня Георгиева

---

---

---