Възможно ли е колите с ДВГ да се произвеждат и след 2035?

Завършва динамичен месец за автомобилната индустрия в Европа. След като преди две седмици народните представители в Европейския парламент потвърдиха забраната за производство на автомобили задвижвани от двигатели с вътрешно горене (ДВГ), през тази седмица немският финансов министър Кристиан Линднер се обяви против договореното споразумение на Берлин с европейските си партньори.

Крачка назад?

В изявление пред Федерацията на германските индустрии, Линднер обясни, че проекторешението на ЕС е „грешка“, а немското правителство няма да даде своята подкрепа за окончателното приемане на законодателния акт. В личен план финансовия министър на Германия е фен на спортните автомобили и подкрепя разработването на синтетични горива. Според него „синтетичните горива са неутрални за климата алтернатива за двигателите с вътрешно горене, съществуваща от дълго време“. Дали коментара му пред индустриалното лоби отразява по-широко възгледите в партията му или е изразил лично мнение – остава неясно, въпреки последващите уточняващи коментари в Туитър.

Предложението на Европейската комисия от миналото лято бе напълно да се преустанови производството на нови коли и микробуси с ДВГ до 2035 г., за да се постигнат целите Европа да стане климатично неутрална и енергийно независима до средата на века. Подобна промяна автоматично би означавала, че индустрията трябва да премине на 100% към електричество след по-малко от 15 години.

Мнението на Линднер е в синхрон с позицията на центристката му партия „Свободни демократи“, (част от либералното семейство на Renew Europe в ЕП), но законодателството в тази част е прерогатив на екоминистерството, което е оглавявано от Щефи Лемке – министър на Зелените. Светофарното правителство (заради цветовете на партиите в коалицията – червено, жълто, зелено) оглавявано от социалдемократа Олаф Шолц през март се обедини за подкрепа на предложението за емисионни стандарти на ЕК.

Впоследствие Лемке побърза да отхвърли опита на Линднер да промени националната позиция по въпрос от особена важност за немската индустрия, а и за икономическия просперитет на цяла Европа. В нейна позиция тя заявява, че Германия ще се придържа към „предварително договорения курс“. Според Лемке: „В транспортния сектор се нуждаем от планиране на сигурността за автомобилната индустрия и от решителни стъпки, които могат да намалят емисиите на CO2“.

Какво следва?

В началото на юни тази година Европейският парламент одобри план за намаляване на средното количество въглероден диоксид на нови автомобили до 0 g/km до 2035 г., като на практика забрани продажбата на нови пътнически превозни средства с бензинови или дизелови двигатели в тях. След като Европейския парламент даде зелена светлина на мярката Съветът трябва да отправи последна покана за среща на министрите на климата и околната среда на ЕС на 28 юни. Предложената забрана за превозни средства с двигатели с вътрешно горене е част от по-широката цел на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55 процента спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. и достигане на въглеродна неутралност до 2050 г. Въпреки че предложението е една крачка по-близо до това да стане реалност, ЕС все още трябва да договори точния текст с всяка страна-членка, преди да може да бъде прието окончателното законодателство.

Федералното правителството в момента притежава общо 416 от 736 места в Бундестага. Въпреки че Свободните демократи са най-малкият член на коалицията, загубата на нейните 92 гласа по този въпрос или като цяло може да създаде проблеми за кабинета.

Автопроизводителите

Всички германски автомобилни марки са инвестирали сериозно в разработването на електромобили и много от тях са се ангажирали да създават само такива задвижвани от електрическа енергия. Сред тях Opel ще стане изцяло електрически производител на коли до 2028 г., Mercedes-Benz се стреми да завърши прехода от 2030 г. „до където пазарните условия позволяват“, а Audi ще приключи с ДВГ автомобилите извън Китай до 2033 г.

На този фон

Въпреки, че е спаднал с 13,1% спрямо миналата година, годишният процент на продажби на пазара на автомобили в Западна Европа се е увеличил до 9,8 милиона бройки годишно през май, от 8,8 милиона бройки годишно през април, според LMC Automotive. Доверието на потребителите се понижава от началото на войната в Украйна, което повлиява на негативно на търсенето. Продажбите на немския автомобилен пазар се подобриха до 2,4 млн. бройки/годишно през май, от 2,0 млн. бройки/годишно, но остават ниски по историческите стандарти. В Обединеното кралство коефициентът на продажба остана като цяло равен спрямо предходния месец, а във Франция има ръст до 1,5 милиона единици/годишно.

LMC прогнозира спад на западноевропейския автомобилен пазар през 2022 г. спрямо предходните две години и до около две трети от нивата, наблюдавани през 2019 г.. Очакванията са, че проблемите с веригата за доставки ще ограничат резултатите през тази и следващата година. Сред основните рисковете са по-дълъг от очакваното конфликт в Украйна (прогнозата е финалния етап на войната да бъде до края на лятото) и допълнително влошаваше във веригата за доставки поради политиката на Китай за COVID-19. Освен това ситуацията от страна на търсенето става все по-мрачна, подчертана от факта, че доверието на потребителите в Европа в момента е по-ниско от началото на пандемията.