11
Септември 2020
Оги Ковачев е пътешественик и блогър. Той показва на своите читатели различни култури, местна кухня и жива природа по необикновен начин. СБА и Оги стартират рубрика за разкази от пътувания, в която всеки може да открие своята следваща уикенд разходка. Още от неговите пленяващи истории може да откриете в блога и Фейсбук страницата Wander Ogy | BG Traveler.
Спонтанността е пълна с изненади, когато сме отворени за тях.
С оглед на динамичните прогнози за времето в София и по морето, без колебание реших да се отбия за две седмици към морския регион на нашето Черноморие. Багажника на колата е зареден с две палатки, два спални чувала, хамак, газов котлон и лампа, табла, масичка и всякакви други дреболии за къмпингуване.
В жабката стоят няколко важни карти - на България, зелената, СБА Силвър+ и няколко такива за отстъпка по бензиностанциите. Заредих с дизел до горе, напазарувах си малко зарзават, сиренце, бутилка вино за подарък.
Тръгнах в неделя сутрин, за да пътувам срещу посоката на натоварения трафик за сезона. Минах през Несебър за среща с моя приятелка и семейството - плажувахме, обядвахме и в късния следобед се отправих на север към Варна. Нямах твърд план, имах идеи и места, които са ми в главата и искам да посетя. Изкарах си спокойна седмица във Варна, с градски разходки, скачане от 3-та буна, вечеря, рожден ден и плажуване на нови места.
Един от дните имах уговорка за плажуване на Кабакум над Варна, паркирах на сп. Журналист и тръгнах към морето. Попаднах на територията на комплекс "Международен дом на журналистите" - място, забравено във времето - кокетно плажче, спомени от соца и добре поддържана зеленчукова градина. Да - зеленчукова - имаше домати, краставици, пипер, тикви. Съвсем скрито местенце и много добре поддържано.
Друго интересно място и силно бих препоръчал на всеки, който иска да разнообрази, когато е в гр. Варна, е да посети манастир "Аладжа" и еко-пътеките в природен парк "Златни пясъци". Има няколко варианта и сред гората се появяват исторически паметници, гледки към морето и разхлаждащи чешми.
Реших да се разнообразя и да реализирам една дългогодишна мечта - да посетя резерват "Сребърна" - едно привидно далечно място, разположено в Североизточна България, близо до гр. Силистра и край р. Дунав. Набързо резервирах хотел в центъра на гр. Силистра и започнах да проучвам къде и какво мога да видя в региона.
Дойде заветният понеделник и се отправих на север с първа спирка в гр. Добрич - пътя от Варна е много приятен, навлизайки в житницата на България, заобиколен от красиви поля и ниви, ожънати и изорани, преливащи цветове и форми. Градчето е много кокетно - главна пешеходна улица, художествена галерия, исторически музей и различни паметници.
Етнографският музей и градчето с улицата на занаятите са сгушени в центъра на града, като има множество малки работилници, някои все още отворени и предлагащи ръчно изработени продукти, а други само ни напомнят на времената, когато не е имало индустриално производство и всичко се е правело с ръчен труд.
Не на последно място е големият градски парк, в който има няколко езерца и е чудесно място за разхлаждане в горещите летни дни. Струва си да се посети.
След като си хапнах приятно в един от местните ресторанти, в тиха градина с двор, се отправих към гр. Силистра, където имах планирани две нощувки. По трасето на север има интересни места, които съм забелязал при проучването и ще бъдат част от следващо пътешествие - скален манастир до с. Оногур и скално светилище "Баджалията" над с. Стрелково.
Пътуването към р. Дунав създава много приятно усещане за срещата с голямата река на България. В последните километри пътят минава плътно до сухопътната граница, ограничена от плътна горичка и преплетена бодлива тел с ограда. Настаних се в хотелчето, където климатикът беше настроен на режим "замразяване", взех си душ и се отправих на вълнуваща разходка из града. Обичам пътуването с влак и се отправих към ж.п. гарата. Стана ми интересно да видя какво е състоянието ѝ, както и да видя какви влакове се движат. Останах неприятно изненадан от цялата картина – гарата беше заключена, нямаше хора и се оказа, че има 2-3 влака на ден до гр. Самуил. Гара Силистра е една от тези далечни гари, където линията свършва, пероните и коловозите стигат до сградата и толкоз.
Вечерта се бе насочила към залезното слънце, горещината леко се оттегляше и реката силно привличаше към своя бряг. В парк "Дунавска градина" има разкопки от старинния гр. Дуросторум, фрагменти от крепостни стени и отломки от вековни сгради. Намерих приятно място за вечеря и изпращане на слънцето. Поръчах си речна риба и чаша наливна бира. Край р. Дунав има обособена велосипедна мрежа и евро-вело път Е6, който тръгва от Френския бряг на Атлантическия океан и достига до устието на р. Дунав до Черно море. Една спонтанна среща с приятел от университета на централния площад беше чудесен завършек на понеделника.
Категории
СБАПътна безопасностКампанииЗастрахованеФИАЛюбопитноПриложно колоезденеЗакониПътна полицияИАААКазусиСъветиСБА в медиитеПозицииТехнологииТест драйвАвтомобилиПътуванеПоследни публикации
За 30 пореден път стартира кампанията по пътна безопасност "Акция Зима".
Обръщение на председателя на СБА инж. Емил Панчев към членовете и абонатите на СБА!