Кои са най-честите грешки, когато оказваме първа помощ при ПТП?

Според официалната статистика на МВР за първото полугодие на 2020 г. са настъпили 2371 тежки пътнотранспортни произшествия. При тях са загинали 173 души, а ранените са близо 3000. От Министерството отчитат спад на загинали и ранени спрямо същия период на миналата година. Може да спекулираме дали част от причината за това не са временните КПП-та, въведени като мярка по време на извънредното положение. Но въпреки това България остава сред водещите в черната статистика спрямо останалите страни в ЕС.

Знаете ли как трябва да реагирате, ако сте участник или свидетел на ПТП и някой от пострадалите има нужда от помощ? Препоръки и насоки споделя д-р Пенчо Пенчев, експерт в Българския червен кръст. Според него редица погрешни схващания са причината хората да не оказват помощ, когато това е необходимо.

Коя е най-честата грешка при настъпило ПТП?

Неправилното поставяне на светлоотразителния триъгълник твърде близо до ПТП-то, а не на указаното в правилника отстояние за съответния вид път. Това води ежегодно до случай на ново ПТП на мястото на вече случило се такова. Няма как наближаващо МПС да спре веднага, ако обозначаването на мястото на катастрофата е твърде близо. Затова припомняме, че задължителният триъгълник трябва да се постави на 30 м. от инцидента и на 100 м., когато произшествието се е случило на магистрала. Разстоянието се определя с крачки – 2 крачки се равняват на около 1 м.

Кога трябва да се обадим на телефон 112?

Трябва да позвъним на спешния телефон, когато първата ни реакция е една от следните:

• „Не изглежда да е толкова лошо.”

Спешните ситуации не винаги са ясни. Понякога хората се съмняват в сериозността на ситуацията. Ние не искаме тя да бъде толкова лоша и сме щастливи да вярваме, че не е. Не се подвеждайте. Използвайте знанията си по първа помощ. Отидете при пострадалия и изяснете за себе си дали е зле, или не. Ако има нужда от помощ, опитайте се да му я окажете, а след това се обадете на спешния телефон 112 и обяснете какво е състоянието на пострадалия.  

• „Аз се паникьосвам при спешни ситуации.”

Повечето хора не се паникьосват при спешни ситуации. Въпреки това е нормално да се преживее стрес. Дори и подготвен екип от спасители се стресира. Опитайте се да останете спокойни и разчитайте на Вашите познания по първа помощ. Ако не успявате да съберете мислите си, то повикайте спешен екип от специалисти.

• „Няма нужда да се обаждам на службите за спешна помощ.”

Понякога някой пострадал или свидетел може да каже, че не е нужно да се вика спешна помощ. В такива случаи по-добре е да направите ненужно повикване, отколкото никакво. Ако състоянието на пострадалия се влоши, то спешната помощ ще е вече там и навреме ще поеме случая. Съветът на СБА е винаги, дори при леки пътни произшествия без пострадали, да съобщавате за настъпилия инцидент на телефон 112.

Как да избегнем най-честите поведенчески грешки при оказване на първа помощ?

„Някой друг ще помогне.”

Всички ние имаме толкова много други неща да правим или трябва да сме на друго място по това време. Има един куп причини, заради които просто нямаме време да помогнем. Понякога е изкушаващо да очакваш някой друг да помогне. Не правете така, защото ако всеки разсъждава по този начин, то пострадалият ще бъде оставен без никаква помощ. Нещо повече, първите минути в такива ситуации са от особена важност. Важно е да действате бързо и веднага да извикате спешните служби. Това понякога е въпрос на живот или смърт.

„Никой не помага, така че явно не е необходимо.”

Стадният рефлекс прави странни неща с нас. Ако други зяпачи се чудят дали да помогнат, или просто не правят нищо, то и Вие ще се почувствате много несигурни. Вие наистина не знаете дали да помогнете, или не. Погледнете и оценете ситуацията през погледа на Вашата подготовка по първа помощ. Не губете ценно време.

„Не съм длъжен да помагам.”

Всеки човек е длъжен да помогне според своите знания и способности в извънредни ситуации. Това е част от законодателството във всяка страна. Ако окажете помощ с добри намерения, не е нужно да се притеснявате или да оставате с потенциалното убеждение, че сте помогнали недостатъчно или сте причинили вреда. Съдилищата намират за много по-важно, че на пострадалия е помогнато, от това дали е допусната грешка.

Какво спира свидетелите да предприемат фактически действия по спасяване на човешки живот?

„Това е малко неприятно.”

Съвсем нормално е да се чувствате ужасени от гледката на кръв, счупени зъби, повръщане, миризмата на алкохол и т.н. Претеглете това срещу животоспасяващите действия, които бихте могли да предприемете. С ръкавици за еднократна употреба ще се предпазите от кръв, а джобната маска може да предотврати пряк контакт с устата на пострадалия, когато реанимирате. Ако това не ви помогне да преодолеете ужаса, се опитайте да осигурите помощ възможно най-добре – например сърдечен масаж без обдишване. Във всеки случай не оставяйте пострадалия без помощ.

„Не трябва да местим пострадалия, за да не причиним вреда“

Това до голяма степен е вярно, но в повечето случаи се оказва, че трябва да изместим пострадал при ПТП. Причините за това са две. Технически, когато автомобилът заплашва да се запали или да падне от мост или виадукт. Второ, чисто медицински, когато се налага да окажем определен вид и обем първа помощ и това не може да стане на седалката в автомобила. 

„Защо точно аз?”

Вие не просто оказвате помощ на пострадалия и семейството му, но и на себе си Тези, които са помогнали на някого в извънредна ситуация, често го описват като добър опит след това. Трудно се живее с мисълта, че не си помогнал на някого, когато е необходимо. Дори, ако знаете да оказвате първа помощ, не винаги може да спасите  всички. Дори лекарите понякога не успяват да направят това. Усещането, че си направил всичко, което можеш, ще ти помогне по-късно да преживееш травматичното събитие.