Пътуване: Уикенд в Белград

Ако еднообразието на зимата ви е омръзнало, защо да не си организирате един вълнуващ дълъг уикенд в Белград? Основания за такова кратко бягство никак не липсват. Сръбската столица ще ви посрещне гостоприемна, с красивите си централни улички и сгради, с кафаните с хубава храна и с все още коледно настроение. Освен това градът не е толкова далеч и цените са сходни с нашите.

Не е нужно дори дълго планиране. Възможностите за резервиране на място за преспиване са много – хотели, хостели или през платформи за наемане на ваканционни жилища. Ценовият диапазон е широк и покрива различните финансови възможности на туристите. При внимателно търсене може да се намери цял апартамент за самостоятелно ползване в топ центъра на стария Белград за около 50-60 евро на нощ. В широк център може да се открие и оферта за  40-50 лв. нощувката. Преди да поемете на път поинтересувайте се обаче къде ще паркирате вашия автомобил.

Освен лични карти или паспорт, за пътуването с автомобил ще са ви необходими сертификата „Зелена карта“ и пълномощно, ако автомобилът не е ваш. Дали ще го проверяват е друг въпрос, но и нашите, и сръбските гранични полицаи изискват талона на колата. Попитайте вашия застраховател дали не е необходимо да си извадите добавък към каското, който да покрива кражба и грабеж на МПС. Полезно е при излизане извън България да имаш и здравна застраховка.

Разстоянието от границата до Белград е по-малко от 350 км и от края на миналата година на сръбска територия вече се пътува само по магистрала. Пътната такса за този участък е 1290 динара, или 11 евро. Първият тол пункт се намира малко след преминаването на сръбския ГКПП-Градина. Там не се плаща нищо. Автомобилистите минават през бариера и получават карта с регистрационния номер на колата. Тя важи 24 часа и трябва да се пази до излизането от аутобана, където се плаща с динари, евро или банкова карта. Тол таксите в двете посоки – към Белград и обратно към Калотина – излизат общо около 43 лв.

Тол пункт.

 По новите участъци на магистралата се пътува комфортно, но старите наподобяват на нашата магистрала „Тракия“. Ограничението на скоростта е 130 км/ч, а най-честите нарушители са автомобили с българска регистрация. Преди време от Външно предупредиха, че сърбите засичат средната скорост от пункт до пункт. По магистралата табели за радари няма. Полицейски патрули по трасето също почти не се забелязват. В аварийната лента има големи бели точки и ако се чудите каква е тяхната роля, те са там, за да ви предупредят как да карате в мъгла. Според пътните табели при нормална видимост трябва да виждате поне 3 такива бели точки. Ако виждате само две точки, трябва да намалите на 60 км, а само една – на 40 км.

Нов участък от магистралата за Белград.

За влизането в Белград няма как да се обърка човек, защото магистралата стига до града, както магистрала „Тракия“ „влиза“ в София. За съжаление както при нас, първото впечатление на туристите е от старите, олющени соцблокове. Иначе сръбската столица е разположена на място, където река Сава се влива в Дунав. От едната страна е Нови Белград, а от другата - старата част на града. Макар по-красивите снимки да стават, ако снимаш от новата, за да хванеш с обектива  си красивите старинни здания, то по-добре е да не губите време и да се насочите направо към Стари Белград.

Мястото, където р. Сава се влива в Дунав.

Там най-известната търговска улица се казва „Княз Михаил“. Кръстена е (поне така се твърди в редица исторически източници) на българския княз Борис I (Борис-Михаил), който през lХ в. издава документ за основаването на града.  Дотам лесно може да се стигне, следвайки пътните указателни табели. В това отношение има по-добра организация, отколкото в София, което се отнася и за състоянието на пътната маркировка.

Улица „Княз Михаил“ носи особения дух на отминалите векове с красивите старинни фасади, с десетките кафенета, ресторанти, книжарнички, галерии, магазинчета, клубове... Накъдето и да свиеш ще се озовеш в някаква пряка, която ти предлага още от същото. Много е оживено, заведенията са пълни и вече не навсякъде се пуши. Изобщо централната част представлява мрежа от тесни или по-широки улици и улички, където са „скрити“ много от забележителностите и култовите места. Не случайно градът е известен парти център в цяла Европа.

Центърът на Белград.

Краят на ул. „Княз Михаил“  стига до сърцето на града - парк, където се намира и може би най-известната забележителност –Калемегдан.  Тази старинна крепост се извисява точно над мястото, където реките „Сава и Дунав се „целуват“. Там се намира и градският зоопарк, военен музей, за малките - динопарк, има тенискортове, баскетболно игрище, открита изложба и др. Въобще всеки може да открие своя начин за забавление и културно развлечение.

 Крепостта Калемегдан

Освен пеш, другият начин да стигнете до Калемегдан е с автомобил, а точно пред един от входовете има денонощен паркинг. Цената за час престой е 100 динара.

Градският парк в центъра на града, където се намира и крепостта Калемегдан.

Друга известна забележителност е катедралата „Св. Сава“, която още е в ремонт. Сърбите са решили да направят най-голямата и красива църква на Балканския полуостров и строителните дейности продължават вече дълги години. Криптата вече е готова и впечатлява със своите стенописи, мраморни подове и стени, икони и златни обкови.  

Криптата на катедралата „Свети Сава“.

Ако искате да усетите духа на местната бохема, няма как да пропуснете улица „Скадарска“ („Скадарлия“), наричана още „Белградският Монмартър“. Тя е дълга около 250 метра, а в рекламните брошури, освен примамливи описания, ще видите и предупреждение към туристите – да идват с подходящи обувки, тъй като трудно се ходи по каменната настилка, особено с токчета. През годините не една и две знаменитости са посещавали кафаните с жива музика на „Скадарлия“. Сред тях английската кралица Елизабет, испанското кралско семейство, Ален Делон, Джина Лолобриджида и др. Легендата мълчи какво са поръчвали, но това, което туристите и днес не трябва да пропускат е сръбската скара – плескавици, кебапчета, наденички, ребърца, бавно печени меса и всякакви други вкусотии, както и местните разядки като айвар, каймак и др.

Улица „Скадарска“

Цените са малко надути. Вечеря за двама излиза около стотина лева без алкохолните напитки и без бакшиша за оркестъра, който няма начин да не дойде да ти пее на ушенце. Плато за двама с различни видове печени меса струва около 55 лв., но поне качеството и количеството е повече от задоволително.

Хубавото е, че има и по-нискобюджетни варианти за вкусна и апетитна храна. Навсякъде по улиците ще видите павилиони, които предлагат скара от същия асортимент. Така например огромен сандвич с плескавица в домашна питка плюс салати и сосове по твой избор струва 300 динара, което прави около 5 лв. Буквално на всеки ъгъл в центъра се предлагат и други местни вкусотии. Туристът само ще изгуби, ако не посети и пекарните, където също може да се нахрани за скромната сума от 2 до 5 лв. 

Едно от най-трудните неща може да се окаже паркирането. Сръбската столица няма метро (според местния сайт BLIC метрото ще бъде пуснато през 2025 г.), което оказва своето влияние върху наземния трафик. В Стари Белград има три паркинг зони, в зависимост от разположението им в града. Зоните са с работно време от 7 до 21 ч, в събота – до 14 ч, а в неделя паркирането е безплатно. Единият начин за плащане там е със есемес, но за целта трябва да имате сръбски номер. Другият - с карта  като се попълва часа за престой. Ако просто си оставиш автомобила на улицата, няма да ти поставят скоба, а дневна паркинг-карта под чистачката. На ден престоят излиза 935 динара (около 7,5 евро). Таксата се плаща в пощата, която работи и в неделя.

За това как е организирано паркирането и за изградените многоетажни паркинги в Белград четете в следваща публикация.

Така изглежда дневната паркинг карта.

На тръгване от сръбската столица обратно към България проверете резервоара си дали има достатъчно гориво, защото в новата част от магистралата бензиностанции няма.

Като цяло Белград има какво да предложи на чуждите туристи, стига да го пожелаят!  

Още полезна информация:

За града: ТУК  

За забележителностите: ТУК

Задължително движение на автомобилите с четири зимни гуми за периода 1 ноември - 1 април. Правилникът допуска МПС да бъдат оборудвани и с летни гуми, но дебелината на протектора трябва да бъде най-малко 4 /четири/ милиметра. Всяко МПС трябва да притежава и комплект за спешна помощ /отговарящо на сръбските стандарти/, а за зимния период – вериги за сняг, както и комплект резервни крушки.

Обща информация за движението по пътищата и основните наказания и глоби за нарушаване на Закона за движението по пътищата в Сърбия можете да намерите  ТУК.