1/3 от републиканските пътища са в незадоволително състояние

Състоянието на пътищата у нас остава плачевно. Въпреки твърденията  „колко много е построено в последните години”, по-голямата част от републиканската пътна мрежа е на възраст повече от 20 години. В момента едва 12% от асфалта е  в отлично състояние, а в лошо – два пъти повече, става ясно от анализ на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата”.

Докладът съдържа още куп негативни изводи. Спрямо нивото в ЕС транспортната инфраструктура в нашата страна като цяло е с незадоволително качество на настилката, а покритието на страната с магистрали и първокласни пътища остава неравномерно в регионален план.

Още нещо любопитно бие на очи - независимо от интензивното магистрално строителство в последните 10 години, под 4% от общата пътна мрежа са аутобани. По този показател отново сме в дъното на класациите. Изоставаме и в строителството на скоростни пътища.

Пътувайки, българите всекидневно и на живо виждат в какво състояние са шосетата и магистралите, но ето каква е картината в проценти и числа.

Републиканската пътна мрежа е с дължина 19 607 км. От тях само 2408 км (12%) са в отлично състояние (посочена е скала с пет категории: отлично, добро, задоволително, незадоволително, лошо).

На другия полюс в лошо състояние са два пъти повече пътища – 4804 км (24,5%).

27% от пътната мрежа, или 5378 км са категоризирани като добри. В задоволително състояние са  4416 км пътища, а в незадоволително – 2601 км.

Общо под задоволително ниво (тоест задоволително и лошо) са 38% от пътищата, което представлява значителен процент, отбелязват експертите. От друга страна това крие най-вече сериозен риск за безопасността на хората.

39,7% са пътищата, които покриват изискванията за добро състояние (категоризирани с отлично и добро състояние на настилката).

Третокласните пътища са 61.3% от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища - 20.3%, първокласните пътища са 14.7%, а автомагистралите са едва 3.7%.

Около 1/3 от цялата републиканската пътна мрежа е с незадоволително качество, но особено тежко е състоянието на третокласните пътища, по които основно се осъществяват вътрешно-регионалните връзки. Това всекидневно поставя пред изпитания хиляди шофьори заради разбития асфалт, огромните дупки и липса на маркировка. Още по-неблагоприятно е състоянието на пътищата от общинската пътна мрежа, за която обаче според анализа няма актуална и надеждна информация.

Дефицит на информация има и за състоянието на улиците в населението места, което поставя остро въпроса как тогава се планират стратегии срещу катастрофите предвид факта, че за 2018 г. например броят на загиналите в ПТП в населени места е 214 от общо 611 души в страната.

77 са смъртоносните участъци с концентрация на пътни катастрофи в България. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в границите на населените места и това е още един сигнал за нарастващ риск. Именно затова крайно наложително е да се набележат адекватни политика, като се препоръчва общини, МВР и всички отговорни институции да вземат допълнителни мерки, да се изградят системи за успокояващо движение на входно-изходните артерии на населените места, както и други подходящи системи за безопасност, пише още в доклада.

В документа се анализира и състоянието на ограничителните системи, вертикалната и хоризонталната сигнализация. От тях най-зле е хоризонталната маркировка. От общо 4,9 милиона кв. метра само 33% отговаря на изискванията. Пътеуказателната система също е в незадоволително състояние.

Анализаторите недоумяват защо има банкети и отводнителни съоръжения в лошо състояние, след като тези съоръжения не изискват големи разходи за поддържане. Липсата на светлоотразителност, видимост и съпротивление на хлъзгане са предпоставка за сериозни пътни инциденти. Затова на тази система следва да се направи цялостна инспекция, а не просто инвентаризация, каквото всъщност на практика се случва.

Остра критика има и към отговорните за пътя структури, които не си вършели работата по отношение на почистването на растителността и поддържането на банкетите. Разходите за това също са незначителни, а последиците могат да бъдат сериозни, отбелязват още експертите.

Те критикуват и начина, по който се правят инспекциите. Според констатациите в доклада проверките  представляват обикновена инвентаризация и набиране на данни за дефекти, но липсва обективна оценка на организацията на движение.  Одитите  обхващат само пътищата от трансевропейската пътна мрежа. Останалата пътна мрежа остава необезпечена. Докладите се правят формално, а инспектори отбиват номера, като дори не проверяват на място, а дистанционно.

Този формализъм в действията им ярко контрастира на статистиката за ПТП, загиналите и ранените. Според експертите подобряването на пътната инфраструктура трябва да се извършва по някои специфични показатели като вида на пътния инцидент, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите интервали и др.

Експертите обръщат внимание и на още нещо много важно. През годините са извършвани  немалко нововъведения в ЗДвП, без впоследствие да е направен необходимия анализ на ефекта от тях. Така например въведени бяха задължителни дневни светлини на автомобилите, премахване на елементи от точковата система за сметка на електронни фишове, увеличаване на максимално допустимата скорост на движение по магистрали на 140 км/ч, задължително ползване на колани на задните седалки и др. При нито един от тези случаи не е направена ревизия доколко ефективни са били те. Изглежда тук експертите визират някои законодателни практики в Западна Европа, където експериментално се въвеждат нови пътни правила за определен срок, а след това се измерва ефектът от тях и се решава дали да останат за постоянно.

От агенцията поставят още един важен акцент, който много често ядосва водачите. В България допустимите максимални скорости за движение са: 140 км за магистрали, 90 км за извън населени места и 50 км за населени места (изключение правят улични магистрали и жилищни зони). Допустимата скорост за движение по магистралите изисква високо ниво на поддържане, което не е изцяло обезпечено. За извън населените места и по-конкретно при пътища със специфични теренни особености пък се наблюдава голяма амплитуда в ограниченията на скоростта, която води до неравномерно движение и създава предпоставки за рисково шофиране.

Назад във времето шофьори неведнъж са се оплаквали, че именно на такива участъци дебнат полицаи и ги глобяват. Понякога липсват знаци за плавно намаляване на движението на МПС, а има случаи и когато те не са поставени на необходимото разстояние за постепенно „убиване” на скоростта.