Предлагат: Шофьорите с неплатени глоби без достъп до административни услуги

Тежките катастрофи да се обследват по чисто нова методика, бързо и ефективно събиране на глобите, одитите за пътна безопасност да обхванат не само магистралите, а всички републикански и общински пътища.

Това са част от препоръките в Доклада за състоянието на безопасността на движението по пътищата в България, който днес бе публикуван за обществено обсъждане. Подобен цялостен анализ на нивото на безопасността на движението по пътищата се прави за първи път у нас, се посочва в съобщение от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Въз основа на него ще бъде разработена и Стратегията за пътна безопасност в хоризонт 2021 – 2030 г.

Според едни от изводите в документа процедурата по налагане и събиране на санкции изобщо не е ефективна и вместо да дисциплинира водачите, тя дава възможност за неплащане на задълженията. В документа в частта „Контролна дейност“ е посочено, че сроковете за връчване на наложени глоби трябва да се съкратят. Една от препоръките на агенцията е на неизрядните шофьори да се отказват всякакви административни услуги от всички институции. На изходните ГКПП пък всички трябва да бъдат проверявани за наложен и неплатен електронен фиш. Това се отнася и за чужденците. Друго предложение е всички патрулни автомобили на Пътна полиция да  бъдат оборудвани с ПОС терминали, за да могат водачите да плащат на място.  Вече са подготвени изменения в Закона за движение по пътищата, които ще въведат новите елементи по отношение на събираемостта на глобите. От държавната агенция дори искат те да бъдат гласувани приоритетно.

От ДАБДП  иска още пълно обезпечение с камери за контрол на скоростта по трасето София – Пловдив от АМ „Тракия“, както и разширяване на пътните участъци с автоматизирани технически средства.

 Според годишните отчети на Пътна полиция около 96% от инцидентите в страната са резултат от грешка на водача. Тези данни обаче почиват на предварителния оглед на мястото на произшествието, посочват пътните експерти. Те са на мнение, че липсва информация от авто-техническите експертизи при формиране на данните и също така достатъчно обследване от гледна точка на причините довели до пътно-транспортното произшествие. В тази връзка се предвижда изготвяне на единна нова методика за обследване на тежките пътни инциденти, в която да се отчитат много повече елементи. При особено тежки инциденти в разследването да да бъдат включени от специалисти от различни области – пътни полицаи, инженери, експерти по пътна безопасност и др. Водещо да бъде не установяване на вина, а дефицитите свързани с: поведението на водача, изправността на превозното средство, състоянието на инфраструктурата, метеорологичната обстановка и т.н., за да се види причината или проблема за настъпването на ПТП и той да бъде своевременно отстранен. Предвижда се и в огледите на пътните инциденти да започне да се отбелязва дали превозното средство е с ляв или десен волан, за да се изследва влиянието на превозните средства за обратно движение.

Анализът констатира още, че през последните 10 години се отбелязва интензивно развитие в областта на пътното строителство. Все още, обаче, по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години и въпреки предприетите през последните години мерки, подобрението на цялостното състояние на пътищата не е достигнало желаното ниво. Затова – смятат от ДАБДП – трябва одити на всички пътища в държавата, не само на магистралите.

За 2018 г. са установени 77 участъка с концентрация на ПТП по републиканските пътища, на които следва да се предприемат допълнителни мерки по отношение на техническо им състояние, се посочва в доклада. Разработване на интерактивна карта с информация за тях и въвеждане на повече интелигентни транспортни системи, са сред другите приоритети за подобряване на безопасността по пътищата.

Най-честите технически неизправности, които водят до произшествие са спукване на гума и повреда в спирачната уредба. Основна насока на работата на агенцията в бъдеще е да мотивира собствениците на автомобили да настояват годишните технически прегледи реално да установяват изправността на автомобила. Предлага се и създаване на публичен регистрационен режим на фирмите, извършващи сервизна дейност.

В глобален мащаб, по данни на СЗО приблизително 1,35 милиона души загиват всяка година в резултат на пътнотранспортни произшествия, което, освен огромната човешка трагедия, струва на страните и средно 3% от брутния им вътрешен продукт. Само в ЕС социално-икономическите разходи възлизат на около 120 милиарда евро годишно. В световен мащаб ПТП са основната причина за смъртност сред младежите на възраст между 15 и 29 години.

От 2010 г. средногодишното намаление на броя на загиналите по пътищата на ЕС е 2,8%, което е в пъти под заложените цели. Трудностите, свързани с намаляване на травматизма с планираните темпове са валидни и за България.

снимка: www.bgnes.com