Румен Гълъбинов: Засега не очаквам поскъпване на „Гражданската отговорност” заради проблема със „Зелена карта”

Г-н Гълъбинов, в последните дни наяве излезе нов проблем, свързан с българското автозастраховане. Стана ясно, че сме поставени под мониторинг от Международното бюро „Зелена карта”. Какво означава това,какви са възможните негативни последици за българските шофьори?

– Системата „Зелена карта” е една международна организация, която има координиращо звено в Лондон като централно бюро „Зелена карта”. Във всички държави, които са членове на тази система, има местни бюра. В България то се нарича Национално бюро  на българските автомобилни застрахователи. Всички тези национални бюра съблюдават вътрешните правила на Международното бюро „Зелена карта”. Според тези правила бюрата в държавите, които продават  застраховка „Гражданска отговорност”, съдействат за уреждането на разплащанията и покриването на вредите в случайте, когато автомобили излизат извън границите на съответните страни и стават причина за претърпени ПТП, вреди и щети. Очевидно  във времето при нас има натрупани неуредени претенции и плащания. В такива случай Международното бюро изпраща писмо  до българското бюро да се вземат мерки и съответно го поставя под мониторинг. Дава му се срок първочанално до месец март 2019 г. да реагира. В зависимост от това какъв прогрес ще има зависи дали ще се удължава този срок. Ще се наблюдава дейността на българските автомобилни застрахователи по линия на претенциите, които възникват в чужбина, свързани с  обезщетения. Дали ще се разплащат стриктно, дали ще има пълни или частинчни плащания, дали ще има забавяния…

Трябва ли българските шофьори да се безпокоят от ново повишаване на цените на застраховката „Гражданска отговорност” у нас?

– Това не е повод за безпокойство и не трябва да се свързва обезателно с цената на застраховката, която и без друго се увеличи тази година. Ново увеличение едва ли ще се посрещне добре от потребителите, от транспортните фирми с големите автопаркове,  от гражданите  с личните автомобили. Затова нека да видим как ще се развият нещата в следващите три до шест месеца.

Говори се за 20 млн. недостиг, заради който сме поставени под мониторинг.

– В самото писмо на Международното бюро към българското бюро няма посочени цифри. Просто  се казва, че се поставя под мониторинг, защото има, както те го наричат,  липсващ капацитет за плащане.

Възможно ли е този липсващ капацитет да е заради многото автомобили с българска регистрация, които се карат в страни като Румъния, Италия и др. Известно е, че те не подновяват застраховките си и така при ПТП щетите би трябвало да се поемат от нашия Гаранционен фонд.

– Твърде възможно е. Има такива злоупотреби на автомобили, които се купуват оттук и дълго време се карат с българска регистрация в Румъния, Италия, Испания и др. Тогава българският Гаранционен фонд или застраховател  носи отговорност за тези автомобили, което е вид злоупотреба. Хубавото на това писмо от Международното бюро е, че заостря проблема и вече не може да се отлага търсенето на решение. Трябва да се направи един хубав анализ, да се събере цялата информация,включително и за тези измами, и да се види колко е този капацитет, защо не достига. Действително  ли този дефицит е заради номерата или заради други причини. Аз мисля,  че  към този момент не може да се каже дали ще се увеличава „Гражданската отговорност”, с колко и трябва ли да се увеличава още.  Тази година все пак се увеличи с не малко – над 30%.

Да, но посочената от застрахователите причина беше друга – заради Тълкувателно решение на ВКС, което разширява кръга от хора, които могат да претендират за обещтетения при настъпила смърт при ПТП. Добре, какво ще стане все пак, ако  ни изключат от системата „Зелена карта”.

– Това е крайна мярка. България веднъж е била изключвана преди повече от 20 години. Замразяването на членството е било за кратко. В такъв случай трябва да се намеси и държавата като осигуряваща страна. Мисля, че този краен вариант няма да се случи. Още повече, че както казах, от официалните данни става ясно, че липсващият капацитет не е чак толкова голям. Говорим не за милиарди, а може би за двайсетина милиона  евро. Освен това това няма друга държава от ЕС, която да е изключена. Това би било много лошо за България. Ще се отрази на влизането ни в Шенген.

Как?

– Това препятства свободното движение. Може да се въведе гранична застраховка, неща които ние ги минахме отдавна.

Кой трябва да попълни липсващият капатитет?

– Тръгва се по линия на участниците на бюрото „Зелена карта”, това са застрахователните компании. В самото бюро „Зелена карта” има Гаранционен фонд, в който също има натрупани средства. Има и представени банкови гаранции, които също са налице. Има източници, от където може да се попълни. Международното бюро обръща внимание да се купи презастраховане за този липсващ капацитет. Тоест да се разпредели рискът и извън България, тоест  да се получи помощ и отвън.

Може ли мониторингът да е в резултат на проблемите с ликвидността на някои от българските застрахователни компании?

– Това може да го каже само Комисията за финансов надзор, регулаторът.

Сведвало ли е КФН да се намеси в по-ранен етап, преди да се стигне до мониторинга?

– Трябва да има непрекъснат текущ контрол.

Вие наблюдавате застрахователния пазар, имате поглед върху компаниите и проблемите в сектора. Има ли опасност от нови фалити на застрахователни компании, които да поставят в неудобно положение водачите да си купуват по няколко пъти полици или да не им се изплащат щети?

– Не, не мисля. Пак повтарям, добре, че този проблем със „Зелената карта” е хванат по-рано, преди да се задълбочи и да обхване много на брой компании с голяма сума. Сумата е сравнително малка на фона на общите приходи от автомобилното застраховане. Сумата е примерно 1% от постъпленията, не 10-20%. Това е червена лампа и трябва да се вземат мерки.

Според вас оправдано ли беше поскъпването през лятото на Гражданската отговорност?

– Факт е, че в България премиите по застраховка „Гражданската отговорност” са по-ниски от тези в другите държави от ЕС. Дори от Румъния.

Те и обезщетенията вероятно са по-ниски?

– Да, по-ниски са обезщетенията, които се присъждат, от тези в Западна Европа. Но когато има щети по „Зелена карта”, изплащаните обезщетения са чувствително по-високи извън нашата страна, а пък премиите са ниски. Затова възниква този проблем. Това е заради разликата в стандарта на живот. Какви са доходите тук – какви са там. Но ако шоково се вдигнат цените тук, знаете какви ще са последиците.

Според изнесени в медиите данни приходите от Гражданската отговорност за 2017 г. са 660 милиона лева. А изплатените обезщетения са 406 милиона лева. Защо при тези числа застрахователите обявиха, че ако не вдигнат цените, ще се появи дупка от около 1,3 милиарда лева?

– В тази сметка трябва да се добавят образувани резерви. Защото не всичко, което е взето като приход, отива за печалба. Тази разлика не е печалба. Голяма част от нея се отнася в резерви за бъдещи периоди. По „Гражданската отговорност” имаш право да претендираш пет години от настъпване на събитието. По-голяма част от исковете са в първата година, но има искове и във втората, в третата година… По тази причина голяма част от посочената от вас разлика се пренася в резерви за бъдещи периоди. Може да се преобразува и в капитал на дружеството.

Смятате ли, че като стартира системата „бонус-малус” ще има драстично увеличение на „Гражданската отговорност”?

– Предложиха се няколко варианта – първо един, после друг. Мисля, че концепцията изобщо не е изчистена. Трудността е, че системата трябва да се приложи към водачите, не към автомобилите. Много хора казват, че колата ще си върви с малус история. Пък аз съм нов соственик. Защо трябва да поемам чужда вина? Това  е основният проблем. Не с колко ще се увеличава или намалява. Трябва да се помисли „Гражданската  отговорност” да се пренесе върху водача.

Визитка

Румен Гълъбинов е икономист и финансист, има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт. През 2002 г. е предсетадел на Агенцията по застрахователен надзор, а в периода 2003 г.-2005 г. е  заместник-председател на Комисията по финансов надров (КФН).

• Интервю на Румен Гълъбинов с Ваня Георгиева