Повече загинали и ранени отчита МВР за миналата година

Официалната статистика на Пътна полиция за миналата година показва повишаване на брой на загиналите – 561 души, а ранените – 7609, при повече тежки пътнотранспортни произшествия – 6080. Това означава, че 98 души повече спрямо предходната 2020 г. са намерили смъртта си на пътя, независимо дали са били причинители или потърпевши на инцидента. Това е информация, която статистиката ни спестява. Неспазването на установените правила за движение по обществените пътища води тежки, а понякога и необратими последствия.

С голяма степен на сигурност може да предположим, че при над 6000 тежки катастрофи няма как повечето да не са вследствие на неразумна маневра, своеволно и безотговорно поведение зад волана и едва единични са злощастните събития, които да определим като случайно съвпадение от обстоятелства, при които се е стигнало до тежко ПТП.

Каква е ситуацията в големите градове?

Прави впечатление, че въпреки нарастване броя на тежките катастрофи в цялата страна, в градовете с най-голямо население и съответно трафик се забелязва обща положителна тенденция към намаляване на инцидентите в градска среда. На територията на ОДМВР Пловдив са станали най-много катастрофи и има най-много ранени за цялата 2021 г. Когато става дума за загинали обаче, големите градове отново заемат челните позиции: Пловдив и София-област с 34 починали, пред тях в черната статистика е София-град с 52 и Перник – 54. Именно в миньорския град МВР отчита огромно процентно повишение на загиналите при ПТП - 1700%.

Кога се случват най-много катастрофи?

Друга статистика, която предоставя Пътна полиция е свързана с дните и часовете с най-голям пътен травматизъм. Според данните най-много ТПТП се случват в петък – 981, най-много са загиналите във вторник – 123, а най-много са ранените в понеделник – 1218. От другата страна – най-малко катастрофи и най-малко пострадали са отчетени в неделя, съответно 733 и 960, най-малко загинали в четвъртък. От това може да се заключи, че относително най-безопасните дни за пътуване са четвъртък, сряда и събота, ако отдадем най-голям приоритет да дните с най-малко жертви.

Най-опасно пък е пътуването в часовите диапазони 15.00 – 19.00 ч. като най-рисков е интервала между 17.00 – 18.00 ч. Дали умората, напрежението и бързането на водачите да стигнат до домовете си е причината най-много катастрофи да настъпват в тези часове е само логично предположение. По-добрата видимост при дневна светлина се оказва, че не е достатъчен фактор за ограничаване на пътните инциденти. Най-много те са се случили именно в светлата част от денонощието – 4433.

ГРАФИКА 1

Съществен ръст на загиналите деца!

За разлика от 2020 г., през миналата година 48 деца са загинали по българските пътища. Това е двойно повишение, спрямо година по-рано. Данните за пострадалите деца при пътни инциденти също се повишават до 968, а година по-рано са случаите са били 883. Най-много малолетни и непълнолетни загиват като пътници – 75% от всички, отбелязват от МВР. Нещо повече, най-много деца между 15-17 г., т.е. малко преди да достигнат пълнолетие и да получат право да преминат курсове за управление на МПС и да носят пълна наказателна отговорност за действията и бездействията си. Именно в тази категория са и най-много загиналите непълнолетни, които са намерили смъртта си като шофьори. Това показва, че трябва да се обърне повече внимание на младежите в тази възраст – те трябва да знаят, че управлението на автомобил не е игра, а сериозно занимание, което изисква добра концентрация и отговорно отношение. В противен случай не може да очакваме друга статистика при пътния травматизъм.

ГРАФИКА 2

Какво предизвиква катастрофите?

Причините зад черната статистика остават добре познатите несъобразена скорост довела до 1572 ТПТП с 2040 ранени и 136 загинали, неправилните маневри са станали повод за 183 загинали и 1931 пострадали, отнетото предимство е отнело живота на 50 души. Някои наши читатели биха казали, че състоянието на пътната мрежа допринася за настъпването на инциденти, но това не се отчита от статистическите данни на вътрешното министерство. Да, факт е, че пътната настилка има своята роля за начина, по който ще реагира автомобила на пътя. Но истината е, че именно състоянието на пътната обстановка и съобразяването с метеорологични условия би трябвало да са повод за внимателно шофиране с по-ниска, съобразена с потенциалните рискове, скорост. Разсейването, неоснователното бързане и напълно погрешното възприятие на част от шофьорите, че за тях законите на физиката не важат, водят до фатални последици. А животът е само един единствен!