Какво се случва с екостикерите?

Какво се случва с екостикерите?

Измина малко повече от половин година от въвеждането на екостикерите и допълнителната проверка на парниковите емисии на автомобилите при преминаване на годишен технически преглед (ГТП). И въпреки, че системата дори не заработи по начина, по който се предвижда, изглежда все по сигурно, че тя ще претърпи сериозна промяна.

Какво знаем до този момент от институциите?

Министерството на електронното управление

Министър Божидар Божанов бе първият в правителството, който още в първите дни от назначението си обяви, че ще премахне не само екостикерите, но и синия талон, както и всеки излишен документ, за гражданите. Идеята му всъщност е на коалицията „Демократична България“, от която е издигнат. Те внесоха законопроект в предишния парламент, но предсрочните избори не позволиха той да стигне до пленарна зала. Сега министър Божанов категорично е решен да намали бюрокрацията за гражданите и бизнеса.

Омбудсман на Република България

В края на миналата година националния омбудсман Диана Ковачева изпрати писмо до Министерството на транспорта, след множество сигнали от граждани касаещи условията на поставянето на екостикерите. Сред тях са:

• Различните условия за ППС над 3.5 тона, които не получават екостикер, макар да са по-големи замърсители на въздуха.
• Повишената цена за задължителния технически преглед, породено от липсата на унифицирани условия на ценообразуването на пунктовете.
• Наличието на системи за разчитане на номерата, с което следва да отпадне необходимостта от допълнителна идентификация на колите
• Екологичният ефект на системата на екостикерите, предвид това, че автомобилите са едва петият замърсител, с принос от 9% за влошаване на атмосферния въздух, според проучване поръчано от Столична община
• Малкият брой лицензирани уреди за изследване качеството на атмосферния въздух в София и невъзможността общината обективно да определи дните с най-замърсен въздух

Тя посочва, че ограничаването на движението на определени автомобили до нискоемисионни зони поставя въпроса за дефицита на буферни паркинги, където гражданите да оставят колите си. Отбелязва, че държавата сама трябва да изработи механизми за пресичане на злоупотреби при годишните прегледи, а не да го прави през данъкоплатците. Напомня и, че КПКОНПИ още през лятото на м.г. е посочило възможността за възникване на корупционни практики и при система на екостикерите.  Омбудсман Ковачева е на мнение, че наредбата, би могла да се измени от транспортния министър и в момента, за да се спре поставянето на екостикерите.

Министерство на транспорта

По време на парламентарен контрол, транспортният министър Николай Събев, който не бе коментирал темата досега, отговори на въпрос от народния представител Мартин Димитров относно екостикерите. Той подкрепи предложението на колегата си Божанов и заяви, че неговото ведомство ще работи за премахване на всички документи, които затрудняват гражданите, „включително и ненужните стикери“. Подчерта обаче, че ще трябва да се намери решение за направените инвестиции от Столична община, която е инвестирала в устройства за разчитане на екостикерите. От друга страна разходи са направили и пунктовете за ГТП. Затова в следващите две седмици министерствата на електронното управление и на транспорта ще търсят изход от ситуацията така, че изразходваните средства да не бъде напразни.

Какво готвят общините?

Столицата

Първият град у нас, който има готовност да въведе нискоемисионни зони е столицата. В София се подготвя общинска наредба, която би трябвало да стане готова след 2 до 3 седмици. Но едва от следващата зима двете предвидени нискоемесионните зони ще заработят. Необходимото оборудване обаче вече е поставено – камери за разпознаване на регистрационните номера на входно-изходните участъци на зоните. Първата обхваща района между булевардите „Сливница“, „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Скобелев“ и ул. „Опълченска“. Т.е. тя обхваща историческия център и ще бъде въведена първа. На по-късен етап се планира въвеждането и на втората. Тя е с по-голям обхват: между „Сливница“,  „Д. Николаев“, „Ситняково“, „Яворов“, „Вапцаров“, „Черни връх“, „Хенри Ибсен“, „П. Тодоров“, „Гешов“ и „Константин Величков“. Колите с Евро 1, част от тези с Евро 2 и всички без евростандарт няма да бъдат допускани. Остава отворен въпроса за ретро автомобилите.

Глобите ще варират между 50 и 500 лв. за граждани, а при фирмите започват от 200 лв. и достигат то 1000. Такива правомощия дава закона на общините. В столицата обмислят да въведат глоба за гражданите от 50 лв., налагана с фиш. Обмисля се ограничението да важи не само в дните с отчетен мръсен въздух, а през цялата зима, за да има осезаем ефект от мярката. Според международен доклад въвеждането на нискоемисионни зони ще намали вредните емисии в града до 90% до 2027 г. Това би означавало София да се справи с дългогодишния проблем с качеството на въздуха, която нанася тежки увреждания на живите организми. Данните сочат, че дизеловите коли Евро 4 стандарт и по-нисък допринасят за 56% от емисиите на азотни оксиди – изключително вредни за здравето. А числеността на тези автомобили в градския автопарк е само 28%.

Провинцията

За разлика от София, другите големи градове в страната изостават с въвеждането на нискоемисионни зони. А проблемите с мръсния въздух са също толкова остри и наболели.

Пловдив

Вторият най-голям град у нас все още няма ясни планове за ефективна система за нискоемисионни зони. Целите обаче са амбициозни – само автомобилите с най-висока еко категория ще получат право на достъп до централните градски части. Настоящата синя зона заключена между булевардите „Цар Борис Трети Обединител“, „Христо Ботев“, „Руски“, и „България“ ще бъдат свободни за паркиране изглежда само от притежатели на най-незамърсяващите коли.

Варна

Морската столица остава в зоната на добрите намерения. Тепърва предстои определяне на районите с най-завишени нива на мръсен въздух. Тепърва предстои и формирането на комисия от представители на РИОСВ, РЗИ и КАТ, които да установят, къде в града проблемът е най-голям, за да потърсят решение. Мнението на варненци ще бъде взето под внимание, но изглежда те ще трябва да почакат, докато усетят реални резултати.

Бургас

В пристанищния град Бургас ще има две зони: идеалния център очаквано става зона забранена за стари коли. Тя ще стане факт през 2024 г. Втората нискоемисионна зона ще се разпростира в широкия център. Предвижда се тя да заработи едва три години по-късно.