В името на чистия въздух (Част 4: България и ЕС – в търсене на позитивното)

Вижте първа част – за опитите на Берлин да се справи с мръсния въздух.

Вижте втора част – защо европейците няма да слязат от колите си.

Вижте трета част – Испания – екологични и финансови предизвикателства 

Още по-дългият път пред България 

Ако Мадрид има ясен план как да догони западноевропейците, то изглежда, че приоритетите на българската държава са насочени в друга посока. Така може да си обясним липсата на финансови облекчения за закупуване на електромобили. За изминалите четири години със субсидии от Националния доверителен екофонд са закупени 80 електрически и хибридни автомобила. За средства от фонда могат да кандидатстват само общини и администрации. Нашата страна е сред малкото, които не осигурява стимули за закупуване на електрически автомобили, които остават значително по-скъпи от тези с двигатели с вътрешно горене при еднакво оборудване. Положително е, че все пак у нас има определени данъчни облекчения и възможност за безплатно паркиране. А да не забравяме, че и тези коли попадат в екогрупа 5 с въведените нови екостикери. За разлика от Литва, която е единствената страна в Европа, която не осигурява никакви преимущества, облекчения или стимули за електромобили.

На фона на българската действителност, мерките за насърчаване на използването на електрически коли в съседните Румъния и Гърция са значителни. През изминалата година, Букурещ определи най-големия бюджет по програмата за стимулиране на закупуването на електромобил. При купуването на такова превозно средство се дават 10 хил. евро, а за хибрди – 4250 евро. В Гърция се възстановяват 15% (или до 5500 евро) от цената на електромобила, а при бракуване на стар автомобил – над 10 години – допълнително 1000 евро.

Положителната статистика

След три години нарастващи емисии на въглероден диоксид (CO2) от новите автомобили в Европа, те рязко спаднаха през 2020 г., подпомогнати от тенденцията на електрическите превозни средства. Миналата година средните емисии от нов автомобил, регистриран в Европейския съюз, Великобритания, Исландия и Норвегия, са намалели с 12 процента до 107,8 грама CO2 на изминат километър от 11,5 милиона автомобила, регистрирани в 30 страни, според Европейската агенция за околната среда (ЕАОС). Спадът от 14,5 грама от 2019 г. e първото намаление, наблюдавано от 2016 г. насам и съвпада с въвеждането на по-строгите стандарти за емисии на въглероден диоксид от автомобили от 1 януари 2020 г.

Емисиите се повишаваха последователно през 2017, 2018 и 2019 г., движени от популярността на по-икономични, но и по-големи SUV модели, което доведе до прекъсване на постоянния спад и постави заложените пред ЕС цели под въпрос. Нивото за 2020 г. също постави нов рекорд, надминавайки средното за 2016 г. от 118,1 грама на километър. Въпреки това се отчита изоставяне от целта, определена от ЕС от 95 грама до 2020 г. Следващата основна цел е 81 грама до 2025 г. и 60 грама до 2030 г.

Как се стигна до този резултат?

На 14 юли Европейската комисия трябва да представи нови мерки за постигане на амбициозните климатични цели на 27-те държави-членки, с разширени стандарти за емисии на автомобили, особено за бензиновите автомобили. За сравнение, нова кола в ЕС емитира средно 172 грама на километър през 2000 г. и 140 грама през 2010 г., изчисляват от европейската агенция. Според агенцията спадът през 2020 г. се дължи най-вече на нарастващото търсене на електрически автомобили, без да пропускат да отбележат, че по-голям дял от техните емисии са концентрирани в производството им, особено в производството на батерии, отколкото когато се шофират по пътищата.

През 2020 г. делът на електрическите превозни средства сред новите регистрации се е утроил за една година, като е скочил до 11% от 3,5 през 2019 г. За първите път в рамките на дванадесет месеца на Стария континент са продадени над един милион електрически автомобила. По този начин сред 30-те държави Норвегия, световният лидер в употребата на електрически автомобили, взе короната и за най-ниски емисии с 38,2 грама на километър, докато нашата страна остава на незавидното последно място със 133 грама. Германия, най-големият автомобилен пазар в Европа, е на 18-о място със средно 113,6 грама. Въпреки, че данните са временни и очакват потвърждение, със сигурност не може да очакваме, че последните ще станат първи.