В името на чистия въздух - Част 1: Германия

България е една от многото страни, които трябва да се справят с две взаимосвързани предизвикателства: чистият въздух и намаляването на вредните емисии. Препятствията са големи, тъй като въпросът привидно касае околната среда, но има своите значими политически, правни, икономически, здравни и инфраструктурни измерения. Статистически картината е по-различна в Германия – двигателят на Европа, но истината е, че дори най-силната икономически и иновативна европейска държава също се бори да постигне екологичните цели с големи усилия. У нас, за замърсяване на въздуха се говори предимно през зимата, а държавната и местната власт все още не попадат в съдебната зала по обвинения в несправяне със значимия проблем. Наблюдателният читател ще забележи обаче редица сходства, противоречия и въпросителни, които в определен момент ще станат част от обществената дискусия и у нас.

Германия – между целите и резултатите

Върховният съд на Европейският съюз упрекна Германия, че не успява да се справи с мръсния въздух в големите градове – от Берлин до Кьолн, а с това поставя в риск здравето на гражданите. Последователно от 2010 до 2016 г. са надвишавани допустимите стойности на азотен диоксид, отсъди Съдът на ЕС. Други големи страни като Франция и Обединеното кралство също не се справят добре с ограничаването на азотните оксиди, чийто основен източник са моторните превозни средства и промишлеността.

Скорошното решение на Съда на ЕС съвсем не е и първото. През 2018 г. в Германия се надигна вълна от съдебни искове свързани със замърсяването на въздуха във вътрешността на градовете. Тогава различни съдилища заявиха, че местните власти трябва да подобрят стратегиите си за справяне с проблема. Включително като се забранят по-стари и по-замърсяващи дизелови превозни средства в зони, където хората най-много страдат от замърсяване.

Оттогава федералното правителството се зае да подобри постигането на целите си относно замърсяването на въздуха. Въпреки, че не се налагат пълни забрани за шофиране, немските власти използват стимули, за да се справят с ограничаването на емисиите. Сред тези мерки са: стимули за автомобили с ниски емисии, технически иновации и преоборудване на обществения транспорт, целенасочени усилия на автомобилната индустрия.

Критиките на съдебната власт

Но изглежда, че това не е достатъчно. Съдилищата се превръщат в инструмент за налагане на натиск върху другите две власти: законодателната и изпълнителната. Върховният съд на Германия заяви през април, че усилията на канцлера Ангела Меркел за опазване на климата не се успешни. Неправителствени организации осъждат федералното правителство заради дългосрочната му неспособност да контролира опасните емисии в цялата страна. „Всяко ново правителство трябва да гарантира, че около 10 милиона силно замърсяващи дизелови коли, които все още циркулират по улиците, трябва да бъдат спрени от употреба или да бъдат преоборудвани за сметка на производителите.“, настояват от друго НПО, успешно осъдило местните правителства за замърсяване на въздуха в миналото.

Автомобилите са основните замърсители с азотни оксиди. Тези химични съединения причиняват дихателни проблеми, които на свой ред са свързани с преждевременната смърт на хиляди европейци ежегодно. По данни на Европейската агенция за околната среда, замърсяването на въздуха убива повече от 400 000 европейски граждани всяка година и около 60 000 германци. А някои държави от ЕС непрекъснато нарушават лимитите на замърсяване.

Повече автомобили по немските пътища

Привържениците на придвижването с велосипед и обществен транспорт също се опитват да убедят повече германци да оставят колите и джиповете си, за да се справят с проблемите в околната среда. Но на фона на изложеното до тук трябва да отбележим и друг факт: все повече немци предпочитат превозните средства на четири колела, пред екологично чистите алтернативи. Проучване на Центъра за автомобилни изследвания, показва съпротивата на шофьорите да се откажат от колите си. Сред причините не са само страховете от новия коронавирус, но и удобствата, които осигуряват автомобилите. Изглежда, че политиците ще трябва да вземат предвид факторът „комфорт“, когато планират стратегиите си. С други думи транспортната политика в големите германски градове няма да бъде„ или-или “, а „и-и“. Тези, които го определят като „или-или“, рискуват да загубят влиянието си в политическия процес. Следователно политиката срещу автомобилът няма много смисъл и точно тук настъпва огромно противоречие.

Следва продължение.