Чех внася първия автомобил у нас, французи организират първите курсове

Знаете ли кога се е появил първият автомобил в България? А знаете ли името на първия български професионален шофьор, както и кога се е провел първият шофьорски курс и кой го е организирал? Запитвали ли сте се кога у нас са написани първите правила, касаещи движението по пътищата, а също дали в онези далечни времена е имало необходимост от въвеждане на ограничения на скоростта?

Отговорите на тези и още много други въпроси, свързани с автомобилите, могат да бъдат открити сред множеството документи и снимки, запазени в Националния политехнически музей в София. Освен сведения, датиращи от повече от един век назад, в музея може да се види и колекция от стари и редки автомобили.

Първият автомобил в България е внесен още в края на XIX век и то сравнително скоро след края на Руско-турската освободителна война. Той е докаран от чеха Август Шедеви през 1896 г. и е относително примитивен като конструкция – френски „De Dion Bouton“ („Дион Бутон”) с парен двигател, дървени колела и плътни гуми.

В онези времена новите технологии и достиженията на западната цивилизация все още са много непознати и далеч от България. Затова, когато автомобилът се появява в София, хората го наричат „файтон без коне” или „огнена каруца”. Файтонджиите и коларите са силно притеснени. Те смятат, че тази „дяволска кола“ ще ги измести, ще им вземе хляба и ще ги остави без препитание. Скоро обаче страховете им изчезват - колата едва се движи и моторът ѝ често спира.

През 1902 г. шведският търговски консул по онова време в столицата доставя нов модел „De Dion Bouton“. Смята се, че това е първият дипломатически автомобил в нашата страна. Той е управляван от българина Петър Ст. Китов от Радомирско  и това е първият български шофьор, съобщават от музея.

 
През 1904 г. Министерството на войната поръчва на компанията De Dion Bouton първия в България автомобил с бензинов мотор, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к.с. Той е внесен в страната и ползван от генерал Михаил Савов - министър на войната. Сред първите собственици на автомобили е и княз Фердинанд I, който според запазени сведения през 1905 г. си купува един от най-хубавите модели за онова време и постепенно създава цял автопарк.
 

Първите автомобили в обществените служби у нас са доставени през 1905 г. за Телеграфопощенската дирекция - три коли с двуцилиндрови двигатели.
 

През 1907 г. пък е внесен първият товарен автомобил - камион за акционерно дружество "Изида", а първата междуградска автобусна линия София-Самоков била открита през 1909 г. Тя разполагала с два автобуса - всеки от тях пътувал през ден,защото шофьорът – французинът Жак Матю - бил един и в свободния ден поправял възникналите повреди.

Първият професионален шофьорски курс в България е организиран от Министерството на войната. Негови ръководители са французите Густав де Беновер и Етиен Гро, които обучават 15 курсисти.След приключването на обучението Беновер става личен шофьор на португалския крал Карлос I.

Първите курсисти.

Разбира се, по онова време България все още се опитва да се изправи на крака след поредица от сложни политически, икономически и обществени процеси. Това обаче съвсем не означава, че е нямало правила. Независимо, че в началото на ХХ  в. автомобилите са все още много малко на брой, постепенно възниква необходимостта от въвеждането на регулации. Така възниква и първият Правилник за движението по пътищата у нас. Той е приет в началото на 1912 г. В него се отбелязва, че допустимата скорост из улиците, по които няма голямо движение, е 15 км, а „най-голямата скорост, с която един автомобил може да се движи из многолюдните улици на града, по мостовете, пасажите, завоите и при ъглите на улиците, е 4 км/час.“ Автомобилите не бива да изпускат в голямо количество пушек и да причиняват голям шум.

С днешна дата това изглежда революционно - повече от един век е изминало оттогава, а съвременна  България все още не е успяла да постигне забележителен резултат по тези две точки.

Освен това е имало и въведени изисквания към шофьорите – не може да бъдат по риза, без палто или със запретнати ръкави и нямат право да качват до себе си хора „в нетрезво състояние или буйстващи".

Постепенно западните търговци откриват България като нова, непревзета все още територия за бизнес. В периода 1922-1927 г. в България са основани представителства на почти всички популярни европейски и американски производители на автомобили, като средната цена на кола в онази епоха варира между 100 и 300 хиляди лева. Интересът към автомобилите е толкова голям, че едно от дружествата - „Стрела“- успява да продаде впечатляващото количество от 169 коли.

В света първото рали състезание в историята на спорта се провежда през лятото на 1894 г. по пътя Париж - Руан. До неговото провеждане се стига след поредица от публикации, които насърчават развитието на този нов, революционен начин за придвижване на човека без помощта на коня. На автомобила започва да се гледа и като семейно превозно средство. Двайсетина години по-късно ентусиасти и любители на новите модерни превозните средства, решават да организират надпревара и у нас.

Първото документирано автомобилно състезание в България е проведено в София през 1914 г. Импровизираното трасе обхваща част от шосето между „Орлов мост“ и село Горубляне.

Победител става един френски „Hotchkiss“, който е пленен през 1913 г. в Одрин. Автомобилът е основно преустроен от военния инженер Димитър Пехливанов, който изработва специална аеродинамична каросерия и чувствително подобрява потенциала на двигателя, така че неговата максимална скорост достига 120 км/ч при мощност от 40 к.с.

Източник и снимки: Национален политехнически музей в София