Нормално ли е за 2 г. шофьорски стаж – 18 нарушения?

На 28 август при маневра на заден ход мерцедес блъска фатално 78-годишна пенсионерка и направо я премазва. Случаят се разиграва по тъмно в пловдиския жилищен район „Тракия”. На следващия ден жената умира от тежките травми - счупен череп, таз и още куп контузии, несъвместими с живота. Според сведения на очевидци, разказани от дъщерята на убитата, тялото на жената е летяло над 10 метра след удара с мощната кола. Толкова бързо е карал водачът, макар и назад. Пак по техните твърдения, след произшествието той избягал.

Часове по-късно за обществото стана ясно, че автомобилът е бил управляван от 20-годишния син на високопоставен държавен чиновник от Пловдив. Полицията го задържа, но прокуратурата го пусна срещу 10 000 лв. гаранция заради това, че има постоянен адрес, чисто съдебно минало, няма висящи наказателни производства и е прекалено млад.

Изобщо не се обсъжда историята на поведението му като водач на МПС. А за него се разбра, когато наяве излязоха подробности от шофьорското му досие – за две години шофьорски стаж човекът има 18 регистрирани нарушения. Средно по едно на всеки месец-два.

Ето това се нарича хроника на едно предизвестено нещастие. Ясно е, че ще се случи, само не се знае кога.

Всъщност пътният инцидент освен, че се превърна в трагедия за поне едно семейство, разкри много от пороците, лошите практики, или както искате ги наречете, в областта на пътната безопасност у нас.

Тежките проблеми, натрупвани с години и наслагвани от десетилетия, трябва да бъдат решени от новите законодателни предложения, свързани със Закона за движение по пътищата. До няколко седмици институциите ще обявят своята концепция за безопасност на движението.

В последната година за обществено обсъждане бяха публикувани три законопроекта –  за движението по пътищата, за водачите и за пътните превозни средства. Предстои да видим кое от онова, което бе представено на вниманието на гражданството, е останало на страниците на проектите и кой от тях изобщо ще бъде внесен в парламента.

Първата и най-важна задача, която законите трябва да решат, е: Как да намалим броя на жертвите в катастрофи? Друго задължително нещо за пътните експерти и законодатели е да предложат ефективно решение точно срещу системни пътни нарушители, като онзи 20-годишен от категория „млад водач” с цели 18 провинения зад гърба си. Защото нарушителите „рецидивисти” са част от проблем №1.   

В проекта на Закона за движение по пътищата бе включено едно не лошо предложение. А именно: водач, който в рамките на две години има три влезли в сила наказателни постановления за едно или няколко тежки нарушения, да остава без книжка. Предлага се и списък със 7 нарушения, сред които са каране в насрещното платно на магистрала или скоростен път, отнемане на предимството на пешеходец на пешеходна пътека, шофиране с алкохол, каране с повече от 50 км над разрешената скорост в населено място и др.

В условията на българската действителност трудно бихме предвидили дали ще проработят тези мерки, но все пак е някаква рестрикция срещу т. нар. пътни джихадисти. Друг е въпросът дали точно проблемите на институционално ниво около издаването и връчването на наказателни постановления няма да препънат реформата.

Специални правила са нужни и за младите водачи, макар че това, което бе включено в един от проектозаконите, предизвика много противоречиви коментари. Трябва ли да шофират с придружител, могат ли да возят пътници през нощта и да карат коли с мощност до 50 kW (67 к.с.) са част от обхвата от мерки, предвидени за новите водачи. Ако поне част от тях се приемат, ще бъде нещо революционно. Да не забравяме, че специфични норми за току-що взели книжки автомобилисти съществуват в много от законодателствата на развитите демокрации, които са далеч по-напред от нас по показатели в пътната безопасност.

Като цяла са необходими комплексни законодателни мерки. Ударните промени трябва да обхванат целия диапазон от подготовката на водачите и издаването на книжки, през техническата изправност на автомобилите, подобряването на инфраструктурата, въвеждането на интелигентни транспортни системи, до контролната дейност, включително осъвременяване на процедурите за събираемост на санкциите. Това последното е водещо за дисциплинираността на водачите. Когато не усещат „жилото” на закона, у редица автомобилисти, предимно извършващи многократни нарушения, се поражда чувство за безнаказаност. А това, както казахме, води до увеличаване на пътно-транспортния травматизъм.

Все пак и преди, и сега в новите предложения в ЗДвП се натрапва усещането, че най-много отговорности и задължения са предвидени за водачите, докато за другите участници в движението и за отговорните институции те не са толкова всеобхватни.

 Нека този път да се напишат по-точни, ясни и конкретни изисквания и задължения към стопаните на пътя и към местната власт. Защо винаги се търси вината у шофьора? И защо винаги проблемът се „решава” с несъобразената скорост, например? Всъщност, не е лошо да се дефинира веднъж завинаги и този термин.

Как е сега?

Всичко до момента в областта на пътната безопасност изглежда малко хаотично, малко като решаването на проблеми на парче.

Съгласно действащата нормативна уредба, с правомощия в областта на безопасността на движението по пътищата разполагат голям брой държавни органи: това са около 10 министерства, начело с Министерски съвет, много на брой институции, дирекции, агенции, всички областни управители в страната, всички общински съвети, кметове, Комисията по финансов надзор и други.

Три закона, имащи отношение към безопасността по пътищата, действат и регламентират отношението „хора-пътища-автомобили”. За последните 4 години тези три закона са променяни над 60 пъти, като същевременно към тях има и десетки наредби, правилници и куп други поднормативни актове, които също са претърпели многократни редакции. На фона на този огромен брой институции, документи и правила стои реалността. А тя се измерва с резултати.

Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата в България за периода 2011 - 2020 г. предвиждаше намаляване на жертвите с 50% спрямо началния период. Тоест към 2020 година броят на убитите в ПТП не трябваше да надвишава 388. Горе-долу толкова обаче са загиналите само за първите девет месеца на тази година. Така че желаният резултат няма как да бъде постигнат догодина.

България не стои добре и спрямо другите. Всяка година страната ни е или на първо или на второ място в ЕС и досега никакви стратегии и промени не проработиха успешно дотолкова, че от около 96-97 жертви на милион жители годишно да ги намалим наполовина, колкото е средното число за Съюза.

След всичко това следва въпросът: дали битката срещу войната по пътищата не се води най-вече на хартия. Очакванията от новите закони, които ще се гласуват, са големи – че едва ли не като с магическа пръчка ще премахнат черната статистика за ПТП от новините. Това едва ли ще се случи, но все пак могат да променят в положителна посока незавидната позиция на България в класациите на Европейската комисия и Евростат.

снимка: bnr.bg