Празните чинове в първия учебен ден

Днес е 16 септември, първият учебен ден. И за децата, и за учителите, и за родителите това е един от най-вълнуващите и изпълнени с емоции дни в годината.

Хиляди ученици тръпнат да прекрачат училищния праг. Пременени и развълнувани, с букет в ръка те ще изпълнят школския двор в очакване да чуят тържествения звук от училищния звънец.

В първия учебен ден 19 чина или столчета в детската градина ще останат празни! Толкова са загиналите в катастрофи българчета само за първите осем месеца на годината. Като сметнем, че всяка година губим деца, колкото за една класна стая, накрая се получава цяло едно празно училище. Няма толкова силна дума, която да опише смъртта на дете. Няма и толкова силна дума, която да опише мъката на един родител, изгубил дете.

 Веднъж една майка, останала без сили и сълзи след загубата на своето момиченце, сподели: „Детенцето ми искаше да стане лекар. Мечтаеше да лекува хората, да помага на болните и слабите. Но я уби човек, който през живота си не е работил, има дълго криминално досие и караше без книжка. Това не е случаен трагичен инцидент. Това е предумишлено убийство. Моето дете можеше един ден наистина да стане лекар. Можеше например точно тя да измисли лекарство срещу СПИН. Знае ли човек... Но вместо това, получи смъртна присъда от човек без никакъв принос към обществото. Прегази живота й като крехко цвете на асфалта.”

Много са майките като тази жена.

Само през лятната ваканция 12 деца загубиха живота си на пътя, а 403 са били ранени. Най-много от пострадалите са до 9-годишна възраст.

Страшните безумия по пътищата продължават. И цялото МВР да излезе на пътя пак има десетки, които пият и карат, минават като на рали през пешеходната пътека, не спазват ограничения и пътни маркировки. 

Също толкова тревожно е, че голяма част от пострадалите са били возени в автомобила от своите родители, близки.

Българинът обича да казва: „Аз заради детето си човек убивам”.

Според анализите на Пътна полиция през годините броят на пострадалите деца, които не са използвали обезопасителните системи в колата, е твърде висок. На първо място основна грижа и задължение на родителя е да накара невръстния пътник да си сложи колана в колата. Освен елементарен контрол, това е и първата крачка за възпитанието в пътна безопасност. Достатъчен контрол липсва и когато подрастващите играят навън, карат колело или скейтборд. Като добавим и агресивно поведение на някои водачи и неспазване на скоростните режими в населените места, дори когато возят собствените си деца, картината става още по-обезпокоителна.

В първия учебен ден инфраструктурата също далеч не изглежда като по учебник. Протрита боя и едва забелязващи се пешеходни пътеки, скрити от обрасли дървета пътни знаци, лошо състояние на „легнали полицаи”, чиято цел е да „убият”скоростта, недостатъчно добра организация на движение около училища и детски градини...

Както се вижда, проблемите от миналия първи учебен ден остават същите и сега. Само от нас зависи статистиката да е толкова смразяваща и догодина!