Внимание: Колоездач на пътя!

Ето как от едно нищо може са последва огромна трагедия. Семейство от София се прибира с автомобила си към къщи след кратка неделна почивка. Пътят им минава покрай детска градина в голям жилищен квартал. Улицата е тясна, с разбита настилка и плътно паркирани коли - и от ляво, и от дясно. Заради дупките и още по-разбития гърбав „легнал полицай“ пред входа на градината, автомобилът едва пъпли. Внезапно  изневиделица отляво странично в колата им се набива велосипед, управляван от момиченце на около 5-6 годинки. Всичко става адски непредвидимо – детето е било на тротоара и с колелото се е шмугнало между две паркирани коли. Тъй като е по-ниско от височината на автомобилите, никой от пътуващите в движещия се автомобил е нямало как да го забележи. След лекия все пак сблъсък, слава богу завършил само с драскотини по колата, малката колоездачка продължава пътя си. А пътниците остават да треперят и да благодарят на съдбата, търсейки с поглед къде изобщо са родителите на това дете.

Пътните експерти обичат да използват един израз: „На пътя по-силният трябва да пази по-слабия.” Тоест, автомобилистът е длъжен да пази пешеходеца и велосипедиста!

Ето как по-слабият може да бъде опасен за по-силния. Не точно да го прегази, но да го постави в рискова ситуация или, казано на полицейски език, да създаде предпоставка за ПТП. И ако не дай си боже катастрофата все пак не може да бъде избегната, виновник ще е автомобилистът, защото е карал с несъобразена скорост пък била тя и 30 км/ч. Пример за това е тунелът в жк „Люлин“ – споделено трасе за движение на МПС и велосипедисти, което често изправя на нокти на шофьорите. Там осветлението не е най-доброто.  И представете си в тази обстановка в средата на тунела в последния момент да се окажеш до велосипедист, който е нямало как да забележиш по-рано, защото няма светлоотразители по колелото си или по себе си.

Според Закона за движение по пътищата, когато няма специално предназначена пътна лента или алея за велосипеди те могат да се движат в крайната дясна лента и ако това не пречи на другите участници в движението. Столичният бул. „Овча купел“ е сред малкото, където има участъци с изградена велоалея. Част от нея дори може да се каже, че е добре обособена от шосето и в този смисъл е обезопасена, тъй като е успоредна на тротоара, минава покрай от външната страна на парка и не е част от активната пътна лента.

Въпреки наглед добрите предпоставки обаче, велоалеята изглежда не е най-предпочитаното място за много колоездачи. Те карат по платното, минават на зиг-заг между автомобилите или по тротоара между пешеходците. Но не й по пътечката, оградена за тях в жълто.  И друго може да се види – да карат без ръце, което е абсолютно забранено.

Колоезденето е екологичен, природосъобразен, здравословен и приятен начин за придвижване, който обаче носи и някои рискове. Хората на две колела са в правото си да изискват и с основание са недоволни. Най-вече за това, че градската среда у нас изобщо не е пригодена за тях, а велосипедната култура е на изключително ниско ниво. Няма изградени велосипедни мрежи и връзки между отделните части на градовете. Пътната инфраструктура и знаци като цяло не дават по-голяма защита на човека с колело.  Останалите участници в движението не винаги се съобразяват с колоездачите. Автомобили спират на велоалеи, пешеходци се разхождат и превземат и без това ограниченото им пространство.

Като цяло по отношение на организацията и насърчаването за използване на немоторизиран транспорт България е на светлинни години от Амстердам или Копенхаген – двата града с най-добри условия за придвижване с велосипед. По официални данни над 50-60 % от жителите там се придвижват с колело през цялата година, дори в зимни условия.

У нас обаче не е така. Затова всеки трябва да се съобразява с реалностите, най-малкото, за да се предпази сам. Нерядко велосипедисти пристъпват правилата с аргумента, че за тях не е направено достатъчно. Абсолютно прави са да негодуват,  но не шофьорите са виновни за липсващата инфраструктура.

Няма спор, че по-многобройни и по-опасни са нарушителите на четири колела, отколкото тези на две, но все пак велосипедистите, или поне онази част от тях, които си позволяват да карат по-екстремно и дръзко в градска среда, не бива да разчитат само на другите да ги пазят.

Пътна полиция организира поне по една специализирана акция месечно, насочена срещу автомобилисти. Проверяват ги за превишена скорост, алкохол, наркотици, мобилни телефони, предпазни колани,  застраховка „Гражданска отговорност” и т.н.  Контролът спрямо почитателите на немоторизираният транспорт сякаш не е толкова системен и строг. За да придобиеш правото да управляваш МПС, трябва да минеш през курс и изпит, тук няма такъв режим. Купуваш колело, качваш се и караш. Няма регистрационни табели, нищо. Това обаче не означава да не се спазват нормите. Колоездачите също трябва да се стремят към безопасно движение и да спазват правилата на пътя – общовалидните и тези, разписани специално за тях в закона. Похвално е, че много хора се съобразяват с тях. Но и много не го правят. Загледайте се наоколо и ще забележите колко много хора карат колелета дори без най-елементарното – светлини и светлоотразители.   

Ако трябва пак да се върнем на добрият пример с Дания, там подготовката, възпитанието в пътна култура и правилно поведение започва още от ранна детска възраст. Техниките и правилата за каране на колело се изучават в училище, където децата се обучават от служители на реда как да се придвижват безопасно с велосипед.

Съюзът на българските автомобилисти  извършва същата дейност, като развива приложното колоездене.

Приложното колоездене е спорт, който развива уменията на децата при управлението на велосипед и ги учи на пътна безопасност. В България има десетки клубове и всички те са под шапката на СБА, като никъде не се събират членски такси от подрастващите. Практиката е показала, че те са толкова добре подготвени теоретично за правилата на движение, че на по-късен етап от живота си без проблем решават листовките на шофьорските изпити и взимат книжка. Тези деца изграждат у себе си и съвсем друга култура на поведение на пътя, защото още от малки знаят какви могат да са последиците, дори при едно невинно на пръв поглед заобикаляне на закона.

За съжаление приложното колоездене сред децата не е много популярно, вероятно защото все още няма нужната институционална подкрепа.

Специални изисквания към велосипедистите, според ЗДвП

За да участва в движението по пътищата всеки велосипед трябва да има изправни:

• спирачки;
• звънец и да няма друг звуков сигнал;

• устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;

• бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
• Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

 На водача на велосипед е забранено:

• да се движи успоредно до друг велосипедист;

• да управлява, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите;

• да се движи в непосредствена близост до пътно превозно средство или да се държи за него;

• да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на велосипеда или създават опасности или пречки за другите участници в движението;

• да бъде теглен от друго пътно превозно средство;

• да управлява велосипед по площите, предназначени за движение само на пешеходци. Тази забрана не се отнася за децата велосипедисти;
• Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка, ако пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет.